Славимир Генчев

ПРИСЪСТВИЕ

В памет на Кръстьо Кръстев – Къци

Дълго сдържах дъха си
сред ловците на бисери,
за да не стигна късно
и да изгубя нишката.

Трябваше да проуча
с независими мерки
всички делнични случки,
вземани на доверие.

Толкова бе повърхностна
повърхността, че даже
цялото ми отсъствие
мина незабелязано.

Бе от ясно по-ясно,
че са двойни дъната,
а под равния пясък
бдят невидими скатове.

Няма никаква тайна
в злободневните правди:
който вика, той знае
кой ще му се обади.

Знам, животът изпитва,
а смъртта пише точките,
но ги гледа в очите
който не е безочлив.

Той накрая ще стане
мярката – никой друг.
Щом личи, че го няма,
значи още е тук.

———————————————————————————————————————–

Приятелят ми от студентските години Къци (роден през 1951 г.) си отиде на 8 август 2009 г. Един от най-талантливите ни сатирици, 20 години от живота си отдаде на в. „Стършел”. Докато беше жив, нерядко публикувах там и аз. Сега сърце не ми дава да дам нещо, не знам защо…
Събра ни и ни сприятели за цял живот членството в Кабинета на младите писатели-студенти „Димчо Дебелянов“. Той завърши журналистика, но както сам казваше, нищо не научи от тази специалност, освен какво е мислел тов. Ленин за печата…