Начало » Б. Поезия » НОВИ СТИХОВЕ

Славимир Генчев

http://literaturensviat.com/?p=112802

ДЕМИУРГ


Както дума
на място тежи,
тъй и камъкът не успява.
Всички истини и лъжи
на момента си проличават.


Ако някой реди с апломб
гръмки думи
за слаби чувства,
и в Невидимия салон
няма повече да го пускат.


Водопадният пустослов
ще кънти и ще откънтява.
Но любов не кънти -
любов
на момента си проличава.


Ставаш част от лъжата и ти,
щом приемеш
да те излъжат.
Но под явните й черти
пак прозира нейната същност.


Затова ще завърша така:
свалям шапка на Майстор само.
В богоравната му
ръка
всяка дума
е дялан камък.



АПОСТРОФИЧЕСКО СТИХОТВОРЕНИЕ


От съдбата си се оплаква
оня, който вярва в съдбата.
Той живее, за да дочака
някой друг да отключи вратата.

Всеки носи в себе си и още нещо.
Всеки и друго в себе си пази;
и който има очи, усеща,
и който чувства, не се отказва.

А както и да попълним фиша,
нещо вечно обърква тотото;
ако някой предвиди всичко,
ще живее като на котва.

Не обичам общото филословие
и девиза: “Това е, което е!”
Приликата между излишно и повече
е колкото между бит и битие.

Животът може да не е песен,
но аз го пея и му се ежа.
И хич не ми пука за съвършенството:
съвършенството е в стремежа.



ПРЕД-ПИСАНИЕ

Думите са еднакви,
хората са прилични.
Някои виждат в мрака,
други не виждат в нищо.

Как да изкажа точно
чувство,
мисъл
и правда?
Нито може нарочно,
нито наужким става.

За да изгрее,
слънцето
трябва да е залязло.
Смисълът
с двойно дъно
себе си зорко пази.

Всяко определение
ограничава пътя -
ако помогне денем,
нощем
ще го размъти.

Само сърцевината
в думата
щом ме парне
чувството става вярно,
а мисълта -
рогата.



ПРЕД ПОЕЗИЯТА

Аз се връщам след дълго присъствие
и с очите си те изричам.
Като Лазар, но сам възкръснал,
който сам преоткрива всичко.

Ето – слънце, вода и вятър,
и луна, и звезди, и вечер…
тиха музика в тишината…
отдалече – и надалече…

Не, не търся ни вход, ни изход;
де да можех врата да стана…
Който в себе си носи близост,
не зависи от разстояния.

Нямам много, но го използвам.
Имам малко, но го раздавам.
Знам от собствените си болки,
че насила опит не става.

Затова и не се замислям
чий наръчник е по-вълшебен.
А което вечно ми липсва,
го намирам у тебе.



ЦЕЛЕБНИТЕ СВОЙСТВА НА ВРЕМЕТО

Търкаля реката на времето дните
и по традиция ги оглажда.
Вземам камъчетата от брега и се питам:
къде са следите от цялата жажда;

мога ли да подредя целия пъзел;
дали отговорът ще бъде верен;
има ли време, след като бързам
пак да обърквам конци и нерви?

Не станах циник, за светец ми е късно,
планове не кроя, но храня надежди.
Затова обратно камъчетата пускам -
нека времето си ги подрежда.

Има любов, която се мисли голяма;
но аз си знам, че всички са скъпи.
Още съм на брега и е много рано
право да съдя, накриво стъпил.

Свалям шапка на незабравата,
която ме буди денем и нощем.
Знам, лекува времето.
Но само здравите.
А болните
поболява още.



ЛЮБОВНА АРИТМЕТИКА ПО КОЛЕДА

Винаги можем да хванем последен влак,
последна нота, последно чувство -
преди да падне дълбокият мрак,
преди да потънем в голямата пустош.

Нека злословят, че няма любов,
нека разправят, че няма надежда,
нека с цинизма на дърт философ
самодоволните се споглеждат.

Даже научни теории знам -
ех, имали някои време за губене…
Мене обаче ме няма там,
както, впрочем, и всички влюбени.

От старите премъдрости само една
и за любовта е вярна, безспорно:
тя е, че всичко си има цена
и че накрая се плаща с горницата.

Някой ще каже: добре, де, добре,
кой ще е тоя, дето пресмята?
А любовта се самоизмерва:
тя е калемът,
тя е цената.



ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН КАРТОИГРАЧ

От тестето на тоя живот
ми се падаха всякакви карти.
Но не станах добър на белот
и не цаках, когато потрябва.

А дори да ми беше и цел,
кьорав карти нали не играе…
Всеки гледа да вземе ръце
и с успех да излезе накрая.

Щом си седнал на масата там,
не търси друга същност в Играта.
И в живота е същото, знам.
Но това не променя нещата.

И какво като губя сега?
Бих загубил и утре, момчета,
за да хвана онази ръка,
без която животът е сметка.

Нека после се носят мълви
как и с колко съм паднал нещастно.
Та нали всеки знае прекрасно
на кого в любовта му върви!



КАТО НА ИГРА

Улисани в гонитбата на щастие,
не виждахме,
че има синева,
която посивяваше опасно;
не ни остана време за това.

Горяхме в жажда за завоевания,
поблазнени от хорската мълва.
А имаше и други разстояния.
Но ние не видяхме и това.

За да достигнем хоризонта първи,
не пощадихме младата трева.
Но тя следите ни потули бързо.
А ние не видяхме
и това.

Мечтахме и за подвиг,
ала скромно -
без да прежалим и на уж глава.
Кой там ни призоваваше на помощ?

Не ни остана време за това.
Сега, когато вече сме наясно,
ревниво галим стръкчето трева.
Виж, синевата предвещава щастие!

Обаче няма време за това.

27 ноември 2015 Коментари

Вашият коментар: