Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Свободата да станеш такъв, какъвто си

Сбъднати мечти* по украински

Въпреки руската хибридна и добре въоръжена война срещу Украйна, която в някои широчки русофилски среди евфмемистично наричат украинско-руски конфликт, за да оправдаят агресията на Русия за сметка на достойната украинска съпротива, украинската държава и украинският народ продължават успешно да представят свои върхови постижения в областта на изкуството и културата у нас.

Много от видните украинци доскоро вероятно са минавали под знака на съветската народомелачка, при която руският народ-хегемон се изявяваше в по-голяма степен по национален признак, докато останалите нации и народи се представяха и минаваха под знака на съветското, обезличаващо националната принадлежност, начало. (Това е стар болшевишки похват: в световен мащаб по същия начин собствените постижения – колкото и малки и незначителни да са те – се представят за рожби на „съветската наука и техника“, докато американските, западноевропейските и всякакви други минаваха в графата „постижения на човечеството“…)

Много и разнообразни са украинските прояви у нас през последните години, организирани и провеждани от украинското посолство с подкрепата на различни български организации и институции – изложби, прожекции на филми, срещи с изтъкнати украински творци и културни деятели и други инициативи.

Сред тях бих отбелязал и поредната книга на български език на украинската писателка, преводачка, художничка и драматург Анна Багряна (1981), която живее и твори в България и вече е добре позната на българската публика. Ще подчертая, че тя се проявява и като много активна преводачка на българска поезия на украински език.

Книгата „Сбъднати мечти“ представлява сборник от разкази-очерци за 20 изтъкнати украински дейци на изкуството, културата, науката, политиката и спорта. Някои от тях дори са написани (или преведени) в типичното за приказките преизказно наклонение, и то не само защото повечето от героите са от 19. и 20. век, а защото разказаните истории са се случили по време на тяхното детство. Тогава, когато се формират интересите и се разкриват заложбите на личността, особено на талантливата творческа личност. Те са успявали да наложат своята воля (в интерес на истината родителите им в повечето случаи са били благоразположени към детските мечти, което не винаги е така в живота на творците) и да се реализират не само в украински, но и в европейски и световен мащаб.

Публицистичният характер на книгата се дължи основно на приложената след всеки художествен разказ кратка биографична справка, която ни показва развитието на съответния малък герой, вече сбъднал детската си мечта.

Това са: актрисата Мария Занковецка, биологът-медик Иля Мечников, композиторът и хоров диригент Микола Леонтович, педагогът София Русова, борецът Иван Пиддубний, оперната певица Соломия Крушелницка, помологът Левко Симиренко, скулпторът Михайло Парашчук, поетът Олександр Олес, авиоконструкторът Игор Сикорский, балетмайсторът хореограф Васил Авраменко, художничката, скулпторка и писателка Оксана Лятуринска, лекарят-изследовател Микола Амосов, поетесата и общественичка Олена Телига, художничката Мария Приймаченко, писателят Иван Багряний, майсторката на бродерията Вира Роик, композиторът Володимир Ивасюк (заглавието на разказа за него е дало името на сборника), политическата деятелка Слава Стецко, дизайнерът Михайло Воронин.

Книгата е преведена на български език от български студенти-украинисти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ под ръководството на тяхната преподавателка Олга Сорока, която е инициаторка на успешния проект.

Всички представени в книигата деятели са с изявено украинско самосъзнание и самочувствие, а някои от тях – като Иван Багряний, когото учителите дори наричали „мазепинеца“ – в училище отказвали да учат руски; след нападението на Украйна през 1919 г. от руснаците, мнозина от героите на „Сбъднати мечти“ емигрират на Запад, където продължават учението и работата си. А Михайло Парашчук с право се смята както за украински, така и за български скулптор, защото пристига в България в края на лятото на 1921 г. и остава тук до смъртта си през 1963 г. (Парашчук е оставил своя отпечатък върху много сгради в София. Сред тях са: фасадата на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“; капители за пиластрите на бившия партиен дом – сега сграда на Народното събрание; художественото оформяне на Военната академия „Г. С. Раковски“ -­ релефи по сюжети от българската история във входното антре; министерство на отбраната — парадното стълбище с двете лъвчета на парапета, коридорите, вратата на зала „Тържествена“; Съдебната палата — орнаментирани рамки на парадните врати; сградата на БНБ — декоративните мотиви с лъвове на „потъващите“ врати и зодиакалния часовник в оперативната зала, разкошния хол на втория етаж с колоните и капителите; орнаменталните дъги над входа на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“; художественото оформление на Дунав мост; барелефът на Алеко Константинов в Пазарджик; зданието на Централната поща в град Варна.)

Художественият език, с който е написана книгата на Анна Багряна, се отличава с особена поетичност и пластичност, които я правят много четивна и атрактивна, още повече че се състои само от 66 страници (!), като на всеки от от героите се падат по не повече от 3, в които обаче са намерили място най-важните моменти от живота им като малки и големи.

И все пак това не е детска книга, макар че е написана толкова хубаво – като за деца. Във всеки случай и децата биха я разбрали, въпреки че тя е предназначена преди всичко за възрастните, за възрастните български читатели, които биха искали да научат нещо повече за храбрия украински народ чрез съдбата на двадесет от най-известните му и предани докрай синове и дъщери. Така още по-ясна ще им стане днешната ситуация в Украйна, която продължава да воюва с оръжие в ръка за своята териториална цялост, европейско бъдеще и връщане на п-в Крим от нашествениците.

Това, което обединява тези кратки истории, освен общото украинско хуманно и родолюбиво начало, е раждането още в детството – понякога дори чрез знак от небето – на точно определена мечта и на желанието: „Искам да стана….!“

Както казва Слава Стецко, на която е посветен един от разказите в книгата, „всички нас може да ни обедини едно нещо – любовта към Украйна“. Тази любов на украинците е гарант за тяхната свобода и независимост в рамките на обединена Европа.

И също ще стане сбъдната мечта.

*Американската писателка Нора Робъртс има роман със същото заглавие, издаден на български през 1998 г.

Ръководител на проекта: Олга Сорока

Превод от украински: колектив

Консултант-редактор:: Димитър Христов

Рисунка на корицата: Анна Багряна

Печат: „Мултипринт“ – София

11 март 2017 Коментари

Вашият коментар: