Славимир Генчев

Червените български капатилиЗи бяха ударени жестоко от вируса, който се оказа непредсказуем, каквито са или ще бъдат последиците от извънредното положение.

Затова чрез говорителите си от БКП/БСП и некои лекаре и дофторе те от самото начало на кризата запяха сиреноподобната песен, чийто рефрен е: нема такова дживотно, или ако има, оно не е такова, каквото е, а онакова, каквото също не е.

И като запривеждаха ония ми ти таблици, цифри, проценти, графики, пак цифри, после цивки и друга слуз, и слова и речи, и мангъри от всякакъв калибър – само и само да принизят работата на Щаба, да го унизят и осмеят вачело с генералите Боко и Муто (но без Румената свиня, сакън)…

На червените капитализи им трябват работещи предприятия и работещи работници и служители, особено такива, дето не могат или няма как да работят дистанционно и при толкова строги мутафчийски мерки и теглилки, санитарни изисквания и други тоталитарни методи, характерни за диктатурата на Боко и ГЕРБ.

Айде стига, викнаха они. Стига толкова игрички със страховете на ората, със социалната изолация, с отмяната на спортните състезания и с всички други ограничения, които ни съсипват бизнеса и далаверата!

И на, спечелиха.
А и народо това сака – он мрази да го карат да носи маска.

Че он си носи маска още от 1944 година!