Начало » В. Публицистика » Писателска мантра: “Да изберем Петев!”

“Да изберем Петев” – си повтаря задачата за деня

средностатистичният писател (П), тръгвайки за отчетно-изборното събрание на Съюза на българските писатели на 7.IV.2012 г. Той е над 70 години и се напряга да не забрави казаното му предните дни по телефона. Вечерта след избора рапортува на жена си “Избрахме Петев” и след съня забравя що е сторил. Поради което няма и да го погъделичка госпожата гузна съвест.
Сеирът се разигра при пълно медийно отсъствие. Никой! Ала това не трогва средностатистическия П., публикуван само в “Словото днес”, нито председателя Николай Петев. Как да го трогне? Вижте какви вини очерта в доклада си в имитирана самокритичност – не свършил добре работа по устава на СБП, слабо работел с младите писатели. И накрая – о, тежък грях, ограничавал контактите си само с колеги на щат в СБП. Как ще има вина, че СБП е изпарила се в общественото пространство организация. Затова е виновно пространството, дето не ще да отваря празни опаковки.
Събранието започна с доклад за 4-годишен период на двумандатния му председател Петев. По жанр беше есеистика, не ще я коментирам. Но ще цитирам (не с точен текст, но с точна мисъл):

“СБП е съкровищница


която днес не се подкрепя” (запомнете!); “конгресът се провежда в сложна обществена обстановка” (така е, като сме част от международния империализъм); “СБП продължава да е стожер на националната мисъл, на националната идея” (на мисълта – видно и от доклада, не е; при толкова стожери на идеята тя не е формулирана и Бог знае ще стане ли политика).
Разбра се от доклада, че СБП работел по три линии, всяка коя от коя по-извисена. Особено трогателна е линията “българската литература като част от балканските литератури”. Дали има общовалидно понятие балканско – не е ясно. Но не това е главното. Множество членове на СБП искаме да знаем какво е направило ръководството му не за Балканите, а за да ни е уютно в най-личното ни пространство – България. На втори план е останалото – контактите са пълноценни, когато и теб те търсят, защото си утвърдена марка. Нищо против линията “привързаност на СБП към идеята за социална справедливост”. Но не искам да я чувам от човек, на когото властта в СБП осигурява поне 10 пъти повече доходи от средностатистическия П. Който – напук на себе си – пак го избра за глашатай на социалната справедливост. И още – великите идеи се компрометират от практиката, каквато е и пропагандата със слаби текстове, което се прави от вестника ни “Словото днес”.
Докладът-есе диалогизираше с критиките за мандата. На въпросите как и защо е натрупан дългът на СБП (на събранието се въртяха две цифри – 281 000 и 212 000 лв.) бе отговорено по чеховски лаконично и също толкова гениално: “Естествено е да имаме задължения.” На питането какво търсят в администрацията на СБП 20 души на събранието на 25.02.2012 г. Петев простосърдечно заяви, че нямало как – имало писатели без работа. Вселилият се в него дух на Чехов ни даде нов отговор: “Необходима е програма за затягане на коланите.” Това ме доведе до заключението, че двумандатният ни председател ни поднесе двутактов доклад. С единия такт представяше собствените си издънки за обективна неизбежност, а другият работеше за светло бъдеще, дето той ще оправи обективното до степен на избежност.
Разискванията не следваха логиката “Какъвто докладът, такива и те”. Вярно, имаше ги – колега се изповяда с какъв трепет чакал деня на получаването на “Словото днес”; известна поетеса заяви, че не понася цифрите и не ги искала в доклада (къде по-добре звучи “Да живее българо-балканската дружба”). Имаше изказвания и в духа

“Едно си баба знае…”


Някои пренебрегнаха мотото “Да изберем Петев” и се опитваха да изсипват от торбата с конструктивни предложения. Всуе! Група изказали се атакува работата и фактическото отсъствие на анализ за нея. Обединяваше ги подтекстовият въпрос: “Къде е докладът?” Това да не ви е играта “тука има, тука нема”. На събранието се игра: “работа, доклад и анализ нема, ама мене ме има”.
След това започна изборът. И се развихри средностатистическият П. Не е за вярване, но за председателското място
Петев беше предложен 6 пъти
Излиза поредният възторженяк и казва: И аз предлагам Н. Петев за председател. Не знам защо. Единственото, за което се сещам, е, че повторението е майка на знанието. И му напомняха на средностатистическия П. за какво е тръгнал рано заран. Аз пък, също неразчел мотото, предложих друга кандидатура. Някъде в средата на аргументацията ми средностатистическият П. се усети, че не хваляПетев, и започна да произвежда недоброжелателни звуци. (Писателю, произвеждай думи!) Оказа се, че в тълпа той никак не е хрисим. Или пък са го инструктирали да бъде войнствен. При което председателстващата, която като желязна лейди се справяше с врагчетата и врагините, издържа без реакция въпросителния ми поглед.
А спорове имаше. Най-вече около юридическото право на Н. Петев да бъде кандидат за трети мандат. Казусът е сложен и изясняването му тук е невъзможно. (А предстои оспорване на избора в съда.) Но председателстващата го сведе до много прост. Използвайки трибуната си, прочете като капак становище на изключително гениален според нея правист. И изказа основателното си презрение към юридическите цаци на друго мнение.
И чудото стана. С оспоримо юридическо право, без никакво морално, след 8 неуспешни до абсурд управленски години председател пак е Н. Петев. (Извинявайте, забравих, нали този мандат му трябва, за да разговаря с повече писатели.) С избора се извърши и преброяване на средностатистическия П. – 178. Не се отчайвай, читателю. И Вазов нямаше да го изберат тези, които умират да определят съюза като вазовски. А с останалите две кандидатури – 75 и 46 гласа, се извърши друго преброяване. На множество привърженици на идеята “СБП и писателят с възвърнат авторитет”.
Нека да изясним защо все пак е избран Петев. Със сериозно предимство на първи тур. На пръв поглед мнозинството извърши престъпление срещу себе си. От лековерие или защото носи особен вид глава – мекия израз на потресените не-привърженици? Не, да тръгнем от по-далеч. Кратката ми дефиниция за системите, в които живяхме, са: социализмът е да ти дадат, капитализмът – да си вземеш. (В българския вариант е с кражба, корупция и т. н. По-цивилизованият е чрез интелект, работливост и т. н., без да се изключват примеси от нашенския.) Средностатистическият П. живее с нагласата да му дадат. Възмущава се, като не му дават. И тогава се отприщва “недоволството” му от общото страдание. С израза “СБП е съкровищница, която днес не се подкрепя”, Петев изстреля важния съмишленически сигнал – не ни дават. А сам той дава: заплати на хора, които не работят; собствености срещу ниски и никакви наеми; членство в СБП (за някои това е сравнимо с коня на Шекспировия Ричард); воаяжи в страната и в чужбина; членство в борда на София прес; наградички и наградченца; титли като голям писател. Когато няма друго, дава обещания.
Но СБП е сдружение от равнопоставени хора
които не са упълномощили Петев еднолично да дава. Отвратително е да създаваш псевдосоцостров в морето от див капитализъм. Но средностатистическият П. е с нагласата да му дават. И ако не е станало, то скоро може да му се случи. Ето защо гласуват за Петев – излъчващия сигнали, че дава и ще дава – от обсебената от него рента от направеното от поколения писатели.
Но освен главен псевдосоцраздавач той има още една роля – на вземащ, почти капиталист. Но на тъмно, по нашенски – няма никаква публична информация какъв е сборът от двете му заплати – като председател на СБП и произтичащото от това директор на София прес.
Средностатистический П., ясно ли ти е какво правиш, като преизбираш Петев. Ако не изпитваш съмнения или угризения, не ще те безпокоя. Почувстваш ли се мъничко поразколебан, обърни се към тия, дето даваш за пример на другите – Ботев, Гео Милев, Вапцаров. Тях попитай как гледат на твоя избор. Не ми давай отговор, но ги послушай.

ЙОРДАН КАМЕНОВ

30 април 2012 4 Коментара

4 Коментара за “Писателска мантра: “Да изберем Петев!””

  1. щази коментира на 30 април 2012 :

    Там поне половината са били ченгели. Какво очаквате?

  2. Славимир Генчев коментира на 30 април 2012 :

    Нищо вечно няма.

  3. щази коментира на 30 април 2012 :

    Не и в БГ. (((

  4. Славимир Генчев коментира на 1 май 2012 :

    Ако има нещо вечно в БГ, значи и тя ще оцелее. Но не ми се вярва.

Вашият коментар: