Славимир Генчев

На дъгата цветовете
са красиви, но на мира.
Я на знаме ги турете,
па им гледайте сеира!

Ние ли си се деляхме,
те ли ни деляха, Боже?
Първо гърлото си драхме,
после ни одраха кожата.

Те – червени, жълти, сини…
Ние, вече избелели,
все се чудим как ни минаха -
заедно и поотделно.

Има нещо, без съмнение,
вън от всякакви оценки:
в оцеляването гении,
хванахме се за зеленко!