Известна е поговорката „Закъсал като Марко на Косово поле“. На Марково тепе нещата стоят другояче, въпреки че разрушаването на тепето си е своего рода закъсване. Марково тепе е било седмото възвишение на Пловдив, пише в Уикипедия. Хълмът е разрушен в период от края на ХІХ до средата на ХХ век, а от сиенитните му скали е направен повечето паваж за улици в Пловдив. През 2005 г. строителен предприемач предлага построяване на 60-етажни кули-близнаци, но проектът е отхвърлен. Сега на мястото на Марковия хълм се строи голяма обществено-търговска сграда. Старата пловдивска бохема се шегувала, че хълмът се нарича Марков, заради добивания паваж от сиенит, който бил изнасян като скъп строителен материал за Германия и всяко едно паве струвало една германска марка. Пловдив символично си върна Седмия хълм с един проект, увековечаващ писатели, творили в Пловдив. Отляти от бронз, техни стихове и мисли са здраво вкопани в останките от тепето и придават друга вечност на материалните и духовните ценности. Тази сутрин на чаша горчиво кафе разсъждаваме с Красимир Йорданов именно върху такива важни философски въпроси, както е прието да се прави по това време на деня. Затова няма да закъсаме ние на Марково тепе…
Мощното духовно излъчване на вградените в паважа крилати фрази и силни стихове извисяват Марково тепе, въпреки че него вече го няма. Тогава си припомних великото кратко стихотворение на сръбския поет от румънски произход Васко Попа за Косово поле, където се е състояла последната кръвопролитна битка с турските войски за свободата на Балканите и е загинал сам Марко Кралевити:
Косово поле
Над него – небе
Под него – небе
И наистина – над Марково тепе само небето е близо.
———————————-
П.С.
След като качих тази информация във Фейсбук, получих следното съобщение:
„Господине Генчев,
Едно браво по радиото!
Малко нескромно да отбележа, че момента с паветата и шегата на старите пловдивски бохеми за паветата по марка от Марково тепе го написах в Уикито преди 2 години в един унес на търсене на дела и документи, а и снимки на гореспоменатото. Историята му обаче крие още много интересни и забравени събития – за градинката и цветята на баба Мария, за беседката на нещастните любови, за Бугатито от 1928 г., за грамофоните с танго в неделя…Пу, че съм фукльо неден! Браво, господине, който и да сте! Пишете, популяризирайте, спомняйте. Барем нечие гладно съзнание промени обществена нагласа и събуди заспала филибелийска памет някой ден. Мол и власт с думи няма да строшим, но за сметка на това изграждаме нещо по-ценно.
Поздрави, Добромир Русев“
3 май 2012
Коментари
