Славимир Генчев

Арената, където вековете
играят автентичните си роли,
е надживяла толкова атлети,
артисти,
гладиатори,
престоли…

Стоим — безмълвни зрители —
затиснати
под тонове и километри минало.
Това, което ни се струва близко,
е недалеч,
но е недостижимо.

Край тънко извисените колони
туристите се снимат безобидно.
Арената ги слуша благосклонно:
ще си пощракат,
пък ще си отидат!

От спомени е отеснял животът.
Ала арената попива всичко.
Не различава злото
от доброто,
не мрази,
не брои
и не обича.

И ние някой път от тук ще минем
с надежда драскотина да оставим.
Арено на арените,
помни ни:
осъдени на пръст те поздравяват.

Пловдив, Античният град