Западът реагира безусловно при глобални проблеми на база хуманни ценности, докато Русия и Китай се намесват само когато могат да извлекат полза за себе си

Все още повечето хора не разбират в дълбочива, че светът е бил, е и ще бъде винаги и във всичко двуполюсен. Не е случайно, че цялото левичарско и другариатско войнство по света се скъсваше, скъсва и ще продължава да се къса да твърди, щото светът, видите ли, бил станал многополюсен. (Преди това що пот и мастило хвърлиха, за да доказват, че първенствуващата роля на САЩ била отдавна отнета и че вече имало други водещи центрове на икономическа и финансова мощ!) С това целят, първо, да омаловажат силата, значението и влиянието на западната бяла християнска цивилизация и, второ, да поставят по-високо в йерархията – като противовес на Запада, т.е. на САЩ, ЕС, Япония, Канада и Австралия – други страни с мощни икономики (доколко са мощни и рентабилни, е друг въпрос) като Бразилизя, Русия, Индия, Китай и ЮАР (т.е. БРИКС, шо се пъне под руско давление да срази демократичния бял християнски свят по всички линии).
Трябва да си доста изкуфял, за да твърдиш подобни щуротии, съдейки само по външни и често привидни белези, като икономически растеж, БВП и прочие, които обаче се разминават генерално с куп други мерки и теглилки на водещата икономическа и духовна сила в света – Запада.

Най-ясно тови си проличава в Китай, където икономическите постижения се обезличават от масово производство на ментета или са съпроводени с нашествие на чудовищни вируси убийци, които плъзват по цял свят.  Подобни проявления ще срещнем навсякъде, където има неравномерно развитие, при което едни сектори и сфери се развиват по-добре за сметка на други. Кой вярва сериозно, че в Русия са открили ваксина срещу ковид 19? Това е фукня от времето на СССР и се връзва само с напъните на Путин да възстанови в някаква форма това чудовищно държавно-политическо недоразумение.
Достатъчно е да погледнем отношението на основните политически и иикономически сили към някой световен проблем и ще видим, че независимо от вътрешните им противоречия и понякога дори разнобой в границите на основните съобщества (Запада и останалите), в такива случаи те проявяват забележително постоянство, продиктувано не от моментни настроения, временни интереси и мимолетни нагласи, а от дълбоки, формирани през вековете дори непримирими принципи и убеждения.
Човек може да изброи десетки  казуси, които да послужат като безпогрешни лакмуси за проверка и доказателство за това към кой от двата свята принадлежи дадена страна, общност от държави, отделен народ или отделен човек.
Това особено много проличава в екстрени ситуации, когато няма достатъчно време за проверки, анализи, спорове и размотаване. Особено ако проблемът е такъв, че иска незабавен отговор, а не дълго дипломатическо шикалкавене… В такива случаи няма място за половинчатости. Това личи особено добре при вземането на решения в чудноватия орган, наречен Съвет за сигурност на ООН. Там толкова рядко се вземат решения, които да не са под знаците плюс или минус за едната или другата формация от противоположни сили, че те са по-скоро изключения, потвърждаващи правилото, щото  светът е разделен на две противостоящи си величини, които никога няма да постигнат друго състояние, освен двуполюсност на модела.
Спомняте ли си как навремето, когато учените на Запад направеха за пореден път някое откритие, то биваше обявявано в соцлагера просто като постижение на човечеството, а когато случайно откриеха нещо в СССР, всички ревваха, че това било ново, невиждано и нечувано постижение на съветската наука и техника? Тази нагласа у руснаците продължава да е доминираща. Както припомня в своето есе „Руската пукнатина“ Виктор Ерофеев, „френският пътешественик маркиз дьо Кюстен пише в книгата си “Русия през 1839 година”, че бедата на руснаците не е в това, че подражават на цивилизована Европа, а в това, че го правят лошо.“
Това време не е отмилано, или по-скоро е отминало само за цивилизования свят, но не и за другия, който се бие в гърдите, че двуполюсният модел бил минало. Като същевременно се снабдява начаса с постиженията на Запада, кичи се с тях безсрамно, като същевременно непрекъснато му търси кусури.
Световният пример с двуполюсния модел с пълна сила важи и за България. И тук някои хора дълго време се опитваха да внушат, че този модел бил изчерпан, че не водел до нищо добро, а само до безсмислено противопоставяне.

Тази дебела лъжа, която изглежда привлекателна и приемлива за доста наивни хора, се оказа напълно невалидна днес, когато една ававтюристична група от наглед разнородни елементи се опитва да осъществи чрез режисиран уличен натиск опит за държавен преврат. Никой не се съмнява, че зад този опит стои руският интерес България да бъде дестабилизирана и вкарана в политическа криза, която да доведе до нейното постепенно изваждане от състава на НАТО и ЕС и отново да я върне в лоното на руското самодържавие, което де факто съществува. И дори това да е само далечна стратегическа цел, достатъчна е тактическата:  в условията на пандемия, която в известна степен дестабилизира и европейските страни, и при все по-задълбочаваща се икономическа криза, Балгария изтлежда много по-лесна плячка отпреди. „Заплахата“ да влезе в чакалнята на Еврозоната и да получи милиарди евро от Европа, извади от равновесие организираната престъпност в страната начело с БСП, президента Радев и група олигарси, свързани с ДС и БКП в миналото и днес.
Нека излезе някой сега да каже, че няма двуполюсен модел!

Като пример ще посоча отношението на ЕС към протестите в Беларус и Българоия. Там са наясно, че в Беларус протестират хората, които са недоволни от управлението на Лукашенко и са убедени, че изборните резултати са фалшифицирани,докато в България зад протестите стоят недоволните мафиоти и русофилите, загубили надежда да свалят правителството и да окрадат чрез служебен кабинет, назначен от Радев, милиардите евро, помощ от Европа. Но така или иначе Русия, например, слага под общ знаменател тези протести и нагло пита Макрон защо вижда протестите в Беларус, а в България – не. Ето го двуполюсният модел в действие.
В момента трябва да се направи всичко възможно превратаджиите да си получат заслуженото.

След това двуполюсността нека да се изразява по мирен начин, без да пречи.