от Billy Ivonn
Нощта е тиха, коледно ехти
среднощен пристан в множество тимпани,
придворен зов, безмълвно трополи
през меден звън на стари мохикани.
В тоз час дойде при мен светът,
отчаян в босоногите си сенки,
обречен на лъжовни руини
и втренчен в тъмносини гънки.
Нахлу във мен безспорно остра плен
и разумът ме впрегна пред амвона -
да търси в този труден, крехък ден
заръката на святата Мадона.
И нищо. Пълна тишина,
роптаеща към своите апологети,
пледираща за малко добрина
във скута на модерните „атлети“.
Извих се аз към звездното небе,
извиках меко: „Боже, дай ми глътка!“
от просветеното и вечно битие
на росоносна милост, сладостна прегръдка.
Тогаз пристигна в онзи час
мъждукащ ангел с Божие лице,
и с клонка на предвечен страж
разкри премъдро звездното небе.
О, душо, блага, Христолика,
защо забрави за възлюбения Израил?
бъди като дете от дивна свита,
горящо с ревност като огън сред тампел.
О, Душо Светла, Боголика!
Бъди като дете със две сърца,
едното си сърце предай на Бога,
а другото пожертвай за света.
И вярвай, че ще се роди наново утринта,
когато шепотът на верните в Христа
ще приклони да ги очисти от погибелта,
ще дойде, и ще блесне жезълът на любовта.
Зарадвах се сподавено в тъга,
и търсих думи, за да изпълзя -
суфлиращи на вехтата тъма,
забравена там някъде от суета.
Елмазен звън проля с елей
живителна и неродена благост
и радост свише просия
за нов живот, за нова святост.
Роди се коледна звезда
облечена в нетленен блясък,
от корена Давидов просия
навеки озаряваща срама.
Развеселете се с Йерусалим, чеда,
продайте къщи, роби и осли,
почерпете се, Сионови лица,
даром от трапезата с блага.
Изнурените, отпъдени в несправедливост зла
по име Йов, похулени в сърце си,
въпиющата смрад от грозен дим
понесли върху себе си от ближен -
простете и възрадвайте се Богу.
Благословията излей Си, Отче наш,
чрез делата на ръцете и душите ни,
и тъмата прероди във светлина,
за да посеят родовете ни Завета Ти.
И рече Господ да благослови: земята, къщите, стадата,
връхлитани от множество звезди -
родени свише от потомъка на светите
и вкусили от своето спасение.
И бликнаха във мен порой сълзи,
премрежен поглед, вопъл от немощи,
вързоп от ветрище и пепел разсени
оковите на неоправданите разтвори.
И дойде Словото във плът,
и спусна огнените колесници,
и развърза връзките в тварта,
и Хлябът с гладните Си раздели во веки.
О, Светлина, яви се като виделина нетленна,
да трепне Правдата пред нас,
и Славата Господня да ни следва
като нежна капчица смирна – елей,
да ме пази в мрака от кощунника – злодей.
И Ето Ме! Кога във грозда има мъст,
тогава има в него благодат,
за ваша радост и живот
проливам Си кръвта за вас.
Чрез нов живот вземете благодат,
поискайте си лек без суета,
за да удържите пътя сред врага в света -
сторете път на обичта.
И тъй – приклокна времето в света,
стрелките бързат да го следват,
разпалени горещо в своята вражда,
опитват с времето да спорят.
Героите на днешната зора
продават мъдрост, пошлост сеят,
покварено пропъждат вечността
и пред фараона жертвоносно пеят.
И ето, тъй настана времето в едно,
лелеяно от множество забрави -
поквари, хитрост, злост и суета,
прокуди като дим от нощи стари.
Настана утро, Биде ден,
и блесна вярата в света богоугодна,
и разсече с остър меч фараонската лъжа,
свирепо пръсна идолската суета безверна.
И от свода над главите на Сион
всемогъщен силен шум се спусна,
и на престол изваян от сапфир
Витлеемската звезда се спря
с отблясък на Сияние Господне!
Тогаз, аз ревностно смутен,
извиках в този късен час:
„Подай ми, Боже, с твоята ръка,
и ме нахрани с нетварна Светлина!“
Да бъде Светлина,
Да бъде Доброта!
Без завист и злина
красив ще е света
с изгрялата звезда!
От този най-велик, най-светъл ден,
смъртта бе от живота победена,
Христос бе разпнат, после възкресен,
и тъмнината в светлина бе преродена.
21.12.2020г.
