Начало » Г. Хумор и сатира » Сестра моя, София

Светослав Нахум

Сестра моя, София…“ – една нова и напълно уникална по съдържание и послание украинска книга-сборник, издание на литературната поредица „Библиотека на вестник „Ден“ – Украйна Incognita“, която успява за първи път в дългата история на взаимоотношенията между двете страни да прехвърли дълготраен мост и да покаже на света органичната, словесна, семейната близост между Украйна и България. Аз няма да се спирам върху описание на съдържанието, това вече е направено великолепно от редактора на българското издание на сборника – утвърдения литератор-ерудит, изтъкнатия съвременен поет и писател Димитър Христов. Също така, прави впечатление огромният труд, положен от съставителите, преводачите, редакторите и консултантите на този мащабен проект. Изказвам им личната си благодарност на българин, влюбен веднъж завинаги в Украйна!

Тази книга трябва да бъде прочетена внимателно и задълбочено. След като го направих, установих, че сега е най-важно да споделя с българската публика най-важното: посланието на сборника „Сестра моя, София“. Тук за първи път ние виждаме, че българофилите в Украйна са мнозинство. За съжаление, не можем да кажем същото за нашата ситуация. Тук, в България, ние, украинофилите, сме малцинство. Защо е така? Защото от около 200 години нашите мозъци биват промивани – от руската имперска политика, от съветската пропаганда, както и от съвременната хибридна война, която режимът на Путин системно води срещу България. Русия винаги се е стремяла да разкъса родовите връзки между Украйна и България. Тя диво се страхува да признае, че по времето на Киевската Рус няма никаква Русия, че това е Украйна. И когато става въпрос за пренасянето на Словото, богослужебната литература, духовността и азбуката, всъщност става дума само за едно – те биват пренесени от България в Украйна! Русия възниква много по-късно. Тук, в тази книга, подробно се проследява и онагледява българският корен на езика на украинското Първослово, писмената литературна традиция на Кирило-Методиевската школа, българската апостолска роля в украинските земи, влиянието на старобългарската култура върху културата на Киевска Рус. Издига се справедливата теза за духовния факел на България, запалил искрата на духовността и писмовността в Украйна. Тук искам дълбоко да подчертая, че тези неща се изучават и поддържат в Украйна както в училище, така и в университети и всички академични среди. Никога не сме виждали подобно отношение от страна на Русия. Тъкмо обратното: руската пропаганда се стреми да подмени и фалшифицира историята, да неглижира ролята на България, да монополизира дори и азбуката! И най-страшното е, че хибридчиците в България, обслужвайки кремълския режим, всъщност се превръщат в майкопродавци, отстъпници и национални предатели, тъй като, прокарвайки руската теза, те всъщност се отричат от ключовата роля на собствената си България. Това аз изпитах и на гърба си, заради моята позиция срещу окупацията на Крим. Не, не ми простиха. Русоробите в ръководствата на СБП и „българския“ ПЕН се нахвърлиха върху мен като добре организирана вълча глутница. Сега за мен е чест, че държа в ръце книгата „Сестра моя, София“. За мен този сборник е просветление, дава ми нова увереност, сила и надежда. Аз никога не ще се откажа от отстояването на украинската кауза в България. Сборникът се фокусира и върху съвременното измерение на българо-украинските взаимоотношения. Украйна постигна много след Майдана – тя вече има специални споразумения с НАТО и ЕС. Това за нас, които сме държава-член на тези организации, означава, че Украйна ни е стратегически съюзник, партньор и приятел. Ние сме длъжни да се противопоставяме с всички възможни средства срещу хибридната атака на Кремъл. А тя не спира. Опитват се да ни представят украинците като „фашисти и бандеровци“. Създадоха несъществуващ проблем с българското малцинство в Украйна. Всичко това е зловещо дело на руските разузнавателни и пропагандни централи. И това на фона на тезата на нашия национален гений Христо Ботев срещу имперската политика на Русия спрямо другите славянски народи, теза, която той отстоява цял живот, тъй като сам се убеждава в това след престоя си в Русия, откъдето бива изгонен! А книгата сполучливо проследява творчеството и жизнения литературен героизъм на Христо Ботев и Леся Украинка, сродява ни чрез красивото послание на двама велики поети и промислители.

Много бих искал българското съзнание в крайна сметка да се очисти от руската идеологическа отрова. Знам, че ще отнеме време и борбата е дълга. Ние трябва да разберем, че сме родово и словесно свързани с Украйна. Ние трябва ясно да видим разрушителната роля на Русия в този процес, торпилирането от страна на Кремъл на всяка възможна идея за дружба и съратничество между България и Украйна.

Тази книга е мощен стълб на новото начало на нашите взаимоотношения – основана на разбирането, че Украйна е последната крепост на европейската цивилизация, която спира диващината на руските нашественици, желаещи да унищожат всичко на запад от тях, което не им се подчинява. Тази книга е и смело рицарство на словото, едно похвално слово за България.

Сега Украйна се отбранява геройски от руската агресия. Трябва да разберем, че там всеки ден загиват хора. Това е кървава драма и хуманитарна трагедия в сърцето на Европа! Затова такива книги със своя просветителски пламък правят най-важното: да кажат на българската публика и читателска аудитория истината за свещената близост на Украйна с България, близост, изградена от светлината на словото.

Главният редактор на вестник „Ден“, която е и редактор на сборника „Сестра моя, София“, Лариса Ившина, сполучливо отбелязва, очертавайки пътя и начина за сближаване, ново сродяване между двете изкуствено откъснати една от друга сестри България и Украйна: „Трябва да направим нещо по този въпрос. Не само да консумираме, а да произвеждаме нови знания, нови значения. Нова духовна мъдрост. Софийскост. “

Да, с тази книга Украйна ни подава приятелска ръка. Търси ни. Иска ни.

А ние искаме и можем да стиснем тази ръка и да кажем в ответ: „Здравей, нека отново се съберем заедно, сестра моя, Украйна!“

22.12.2020

София

22 декември 2020 Коментари

Вашият коментар: