Славимир Генчев

Поетът и футболен запалянко Георги Гергов (тук не става дума за пловдивския свинепас, „капиталист“, местен комунистически водач и собственик на Пловдивския панаир, разбира се!) е издал едно свое стихотворение по много оригинален начин – между кориците на комунистическа …. партийна книжка.

Предлагам ви го, защото като творба е много сполучливо, силно, премерено-гневно и съвсем житейски вярно – с други думи, пълно е с художествена и жизнена правда, каквито бяха и са партийните изисквания и правилата на цоциалистическия реализъм. С тази разлика, че сега камъните са хвърлени ако не по комунистическите глави, то поне в тяхната градина. (Инак Георги е автор –

комай единствен в България – на няколко стихосбирки, посветени на великата футболна игра!)

Приятно четене на това рядко хубаво антикомунистическо стихотворение, което е особено подходящо в дни, когато просъветско-руските настроения у нас се засилват (напъните все пак да се строи АЕЦ „Белене“ например) или опитите да се прехвърли вината за прехода върху програмата „Ран-Ът“ (поканени от Андрей Луканович за съветници може би именно с такава цел – да бъдат обвинени впоследснвие те за несъстоялия се преход, или по-точно за осъществения от комунисти и чeнгета криминален обир на цялата държава и на всички българи).

Милите хора…. с червени партийни книжки и нашивки в главите.