Страници от тефтерчето на Левски

Изданието е от 1987 г., когато се честваше 150-годишнината от рождението на Апостола.
Увод, разчитане, обяснителни бележки, справочен апарат – Кирила Възвъзова-Каратеодорова, Здравка Нонева, Виктория Тилева.
Подготвено в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, отпечатано от изд. „Наука и изкуство“.
(Цена: 2.96 лв. )))
Отдавна не бях го разгръщал, но днес „сърце мъжко“ не изтрая…. )))

—————————————————

Ето как изглежда оригиналната корица

Левски е преписал лично на ръка цялата поема на Ботев „На прощаване“

Страници с водените от Апостола сметки за похарчените турски лири, меджидии, грошове и т. н.

Сметките се редуват със стихове за майката и любимата, рецепти, указания до комитетите и всякакви други лични или обществени неща.

„Ако падна аз убит….“

Твърде много са страниците (има и някои празни), така че не мога да кача всички.
Ще завърша с будещото и до днес у всички българи интерес, недоумение, спорове и самосъжалителни критики обръщение на Левски към народа с четирите питанки, с което завършва тефтерчето.

Според мен отговорът е в четвъртата въпросителна.

Левски

Щом има души, които носят раса,
ще се намери кой
да си захвърли расото.
Не ония, дето пускат дълга коса:
разстриганите са опасни.

Който е бил послушник,
той става бунтар.
Който е дъвкал молитви,
изрича клетви.
Той ще надскочи всички,
но не за да стане цар.
Той ще прегази Дунава,
но не за едната жертва.

Българско ще измери
не със аршин, а с гръб.
И ще направи хора
от калното робско племе.
Времето ще обърне
в истинския му път.
И ще върви по пътя,
който му сочи времето.

Пътят го извежда далеко –
близо до някой град.
И го изкачва високо –
за да го видят  другите.
И да отекне висенето му
като таен печат
в кръвта
на апостолите от Гюргево.

Славимир Генчев