Начало » В. Публицистика » 10 години без Георги Герджиков

Днес точно по обяд в църквата „Света София“ бе отслужена панихида в памет на Георги Герджиков, който напусна този свят на 1 август 2002 г. само на 61-годишна възраст. Освен спътницата в живота му проф. Мария Герджикова и техните син и внук, присъстваха и други близки, роднини, приятели и колеги. От някогашните му студенти бяхме неколцина, които никога няма да забравим един от най-начетените и фини университетски преподаватели, които сме имали.

Нашето поколение бе късметлийско – сред известните имена е достатъчно да спомена само акад. Владимир Георгиев (езикознание), проф. Петър Динеков (фолклор и стара и възрожденска българска литература), проф. Людмила Стефанова (руска класическа литература), проф. Емил Георгиев (славянски литератури), проф. Георги Веселинов (детска и юношеска литература и автор на една от най-популярните детски песнички – „Хей ръчички, хей ги две“),  проф. Мирослав Янакиев (старобългарски език), проф. Петър Илчев (историческа граматика), проф. Венче Попова (лексикология)… Сигурно пропускам някои или някой. Мнозина от тях са вече покойници, но са оставили трайна следа в своята научна област и в нашата благодарна памет. Днес още повече и по-добре оценяваме това!
Асистенти пък ни бяха езиковеди и литературоведи като Никола Георгиев, Кирил Топалов, Симеон Хаджикосев, Здравко Чолаков, Иван Кочев… И, разбира се, Георги Герджиков – не само и просто голям специалист, но и чудесен преподавател – внимателен, деликатен, търпелив, снизходителен, но не и подигравателен, спрямо нас и дебелите ни за предмети като старобългарския език и историческата граматика глави; той се раздаваше, пишеше на черната дъска, обясняваше по възможно най-достъпния начин сложната материя и не мирясваше, докато не се убедеше, че поне нещо е просветнало в мозъците ни.

Благодарение на него проумяхме – особено в часовете по историческа граматика – какво точно представлява развоят на българския език през вековете, подредихме повече или по-малко успешно пъзела от различните езиковедски дисциплини – като се започне с общото езикознание през фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията, сравнителната граматика на славянските езици и се стигне до историческата граматика, която ни преподаваше именно той.
Ако нещо е останало и до днес в главите ни, незавиимо дали сме продължили да работим по специалността си, или не, го дължим на такива асистенти като Георги Герджиков, който не можа да придобие по-висока преподавателска степен от главен асистент.

Но пък остана в паметта ни като Главен преподавател, а в науката – като създател на ново направление в езикознанието.

София, 21 юли 2012 г.

Славимир, Васил, Петя

………………………..

http://liternet.bg/publish2/anonim/ggerdzhikov.htm

21 юли 2012 Коментари

Вашият коментар: