Площад
Букинистите вдигат стан,
а клошарите – шум за нищо.
Виж, Славейковците едвам
се стърпяват да не пропишат.
Дядо Петко – за „тоз народ“,
дето не е народ, а мърша;
а пък Пенчо – надут и горд,
що фасулковци би попържал….
Има мисъл, а няма кръг.
Има кръгове, но са други.
Днес другарят е станал вълк.
Днес човекът е тикнат в ъгъл.
Колелото се превъртя,
но полегна встрани от друма.
Дядо Петко присви уста,
а пък Пенчо прибра бастуна.
Който нямаше, пак не взе.
Който имаше, пак е алчен.
Сред забързаните нозе
гладни гълъби дирят плячка.
Скрих славейковски кратък стих
като болка от стара рана:
само който е ял трохи,
може гълъби да нахрани.
