Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Димчо Дебелянов и Седма Рилска дивизия

Скорошното ми посещение в Дупница на 5 юли 2012 г. за откриването на изложбата на художника Никола Манев „Светлинни пътеки“ (по покана на уредничката на Галерия „Джамията“  в Дупница Божура Кацарова)

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.111232579022607.23266.100004075968715&type=1

ме присети за едно друго, което се случи още през 2001 г. Тогава се запознах с о.з. капитан Тихомир Меджидиев (днес покойник, мир на душата му!), който ми направи ценен дар – първото издание на своята документално-историческа книга „Слава вам, дупнишки герои!“,

в която авторът на основата на стотици и хиляди документи разказва за участитето на дупничани и населението от околията в трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Съвсем естествено в книгата е отделено подобаващо място и на поета Димчо Дебелянов, чиято съдба е героично, но и трагично свързана със Седма Рилска дивизия. Тъй като през тази година се навършват 125 години от рождението на Димчо, позволявам си да предложа на вниманието на неговите почитатели страниците, които са му посветени.

Освен общоизвестното, в материала за Димчо е включен и споменът на дупничанина д-р Христо Паламарев (1892-1974) за поета, публикуван за първи път във в. „Светлина“ в броя му от 2 септември 1934 г. Споменът е предаден с много любов и преклонение към таланта и духовната красота на Димчо, въпреки че ми е трудно да повярвам как е възможно да се премине пеша разстоянието между Дупница и София за няколко часа…

Друг спомен – на дупничанина Димитър Мирков (1888-1963), с когото Димчо бил близък другар на фронта – поставя под съмнение истиността на твърдението, че именно тленните останки на Димчо са били пренесени през 1931 г. от Демир Хисар в Копривщица. Тук очевидно Мирков греши; в делегацията, участваща в пренасянето на тленните останки, е бил включен и Димчовият брат Илия Дебелянов, който именно установява принадлежността им след разкопаването на гроба.

Снимките по-долу са правени съответно през феврари и април 1917 г., когато Димчо вече не е бил между живите, но на тях са ротните и взводните командири – колеги и другари на поета – от неговия 22. пехотен Тракийски полк към дивизията.

26 юли 2012 Коментари

Вашият коментар: