Начало » Б. Поезия » 10 години без Христо Фотев. И завинаги с него

Когато стигнеш истинския бряг,

когато спуснеш котвата завинаги,
когато се превърнеш само в минало,
на мачтата издигнал черен флаг,
когато безсловесният пейзаж
обрасне с патетичните ни статии,
а слънцето като самотен страж
застане край небесната ти статуя,
ще изрече ли тъмният ти глас
неповторимото:
„Кога ще тръгна?“
Остана незавършен цял Бургас.
И не достига сребърният въздух.
Но ти си тръгнал.
Вече си на път.
Оставил си ни личния си космос
от съвместими елементи -
смърт,
живот, любов, съмнения и острови.
Пристанища с нетрайни имена
прелитат покрай стихналите гари
и бавен влак, натъпкан с тишина,
по релсите се влачи като гарван.
Поел си възхитителния риск
да бъдеш мъртъв -
и да станеш нужен
на всеки хоризонт, вълна и бриз,
които продължават да ти служат.
Щом слънцето изпусне струйка дим
и се разпадне бавно тишината,
превъзмогни съдбата си на статуя -
и нека до живот да помълчим.

27 юли 2012 Коментари

Вашият коментар: