Начало » Б. Поезия » Драматургия

Часовникът на Сахат тепе
отдавна е спрял.
Сега ние отмерваме времето.
Има значение как си живял,
когато настъпиш
ръба на сцената.

Тогава можеш да видиш целия път:
от юг на север,
от запад на изток.
Правото на живот е право на смърт,
а връзката между тях —
съвсем роднинска.

Тъй бавна е
на камъните смъртта,
че чак на вечен живот изглежда.
А листата
трепкат от сутринта до есента
и не знаят къде зимуват надеждите.

Приеми, че всичко край нас е декор;
че в главните роли живеем ние;
че драмата няма автор и режисьор;
че зрителите са гости и гратисчии.

И когато извикаме:
„Време е за живот!“,
часовникът да екне така безсрамно,
че всички дървета да вържат плод,
надживяващ
и хора, и камъни.

29 юли 2012 6 Коментара

6 Коментара за “Драматургия”

  1. Мария Стойчева коментира на 29 юли 2012 :

    Браво! Както винаги страхотен!

  2. Славимир Генчев коментира на 31 юли 2012 :

    Благодаря! :)

  3. Кама Ганева коментира на 13 август 2012 :

    Благодаря на „Случайността“, която ме доведе до „Драматургия“!

  4. Славимир Генчев коментира на 13 август 2012 :

    Да, „случайността“ си е винаги в кавички…

  5. Marianela коментира на 23 август 2012 :

    You know what, I’m very much inceilnd to agree.

  6. Славимир Генчев коментира на 24 август 2012 :

    Не може ли на български?

Вашият коментар: