Растат дърветата край блока,
нагоре към небето тръгват,
сънуват колко са високи,
в стъклата се оглеждат дълго.
Засенчват долните етажи,
към горните протягат пръсти,
през щорите надничат даже…
Но изведнъж сънят се скъсва.
С триони лакоми човекът
последователно и точно
по разклонените им сенки
разумната си сеч започва.
И те не могат да отидат
до покрива и по-нататък,
за да надзърнат и да видят
дърветата от планината.
