Щом отекне
светът на кухо,
златно правило ме теши:
не падам словом,
не чезна духом,
защото има
сродни души.
Трудно и чоглаво става понякога,
даже Млечният
път се руши.
Но Дух поемам и сторвам крачка,
за да си търся
сродни души.
Нека лакеят гръб да превива,
нека доносникът преде с уши.
Рия с копито, развявам грива:
защото имам
сродни души.
Нехранимайковци и страдалци,
чуждото щастие не им тежи;
могат и с много,
могат и с малко,
но не търгуват с мъртви души.
Мразят разните важни слушби*,
не стават в чужди ръце маши.
Не, нямам нужда
от триста души:
трябват ми само сродни души.
Ходят по кръчми, жени, безкраи,
ала конецът
ще издържи.
Едни прахосват, други нехаят,
а трети имат сродни лъжи.
Ако закъсате нейде, братя -
за някой истина,
за друг – лъжа,
не се бавете и миг, елате:
ще върлуваме
от душа.
*sic
Браво, Слави !!!