Славимир Генчев

———-
- Хората ни изклаха, защото грухтим, че да грухтят после те! – възнегодувал един свински дух.
—
- Голем куцуз съм язе – оплакал се Вуте. – Или че сгазим луко, или мене че ме гази махмурлуко!
—
- Пено ма, кво съска така до̀ма, ма? – уплашено попитал Вуте.
– Новата гадина, Вуте! – изсъскала Пена. – Нали е гадина на змията!
—
Окончателното решение: Господ е българин, роден в Македония.
—-
„Особености на българската бит пазарна икономика: сурвакането е неин основен икономически лост.
Гай Славий Гракх
—
„Управление по християнски: лявата ръка да не знае, че и дясната взима.“
Св. Славий Митаря
—-
Параграф 22
„Първо те сурвакат за здраве, после си го взимат.“
Нане Фейсвуте
—
- Вуте, каза̀а, че Исус бил роден у Македония! – разтревожено рекла Пена.
– Ногу убаво! – потрил ръце Вуте. – Как ли че се ядосва Геле!
—
- Тез от ВиК и ЧЕЗ ме сурвакат, гаче че ли съм им дедо! – оплакал се Вуте.
—
- Какво харесвате най-много у българите, тов. Путин?
– Че обичат да ги сурвакат!

—
Дядо ми Савко (по майчина линия) обичаше да казва:
– Яж сега, да не речеш утре, че си гладен!
—
„Човек и добре да се храни, огладнява.“
Нане Фейсвуте
—
- Вуте, разправат – радостно съобщила Пена, – че живото се подобрява!
– Живото може – кимнал Вуте. – Ама положението се влошава!
—
- Коги ли че дочекам – вайкал се Вуте – за пенция редо?!
– Коги у България – обяснил му Геле – пристигне Годо!
—-
- Вуте, сите разправат, че 2013-та щела да бъде ногу интересна! – загрижено рекла Пена на Вуте.
– Я че гледам на Геле да му е още по-интересна! – успокоил я Вуте.
—
- Почерниха ми живота! – оплакал се черният дроб на белия.
—
„За да разберете дали сте щастливи, прочетете моите книги!“
Хорхе Фейсбукай
—
„Щастливите народи са щастливи по своему, а нещастните са нещастни по нашенски“.
Слев Толстой
—
Желание за 2013 г.: да минем между лихвите.
—
- Що си пожела, Вуте, да те споходи през 2013 година? – попитал го Геле.
– Нищо – с готовност отвърнал Вуте, – оти нечем да се скинем от работа.
—-
Ново правило в данъчния кодекс:
„Мръдни, народе, надесно,
да те обложа по-лесно!“
—
- Вуте бе, оти им думат на тия пущини пиратки?
– Оти, Пено – важно й обяснил Вуте, който подготвял първата си стихосбирка за печат, – се римуват ногу убаво с Радки и Златки!
—
- Вуте, само ти за нищо не протестирваш, къв си такъв чиляк! – изнегодувала Пена.
– Коги ми дотребе убав протест, Пено, че седнем и сам че си го организирам – сопнал й се Вуте.
—
- Не моа ра̀бера Вуте ли е по-гладен от ладилнико, или ладилнико – от Вуте! – рекла си Пена.
—
- Вуте, стига си плещѝл глупости – иронизирала го Пена. – Зѐми ка̀жи некоя народна лакърдия!
– Като ми пееш, Пенке ле – угодил й Вуте, – кой ли ми те слуша!
—