Начало » В. Публицистика » За тока и порока

Илюстрация: Иван Кутузов

——————

Покрай д`ебата по повод преферендума забравихме един много важен проблем: енергоемкостта на българската „промишленост“ от всякакъв вид. Хабеше (и може би още хаби там, където държавата участва в собствеността) ток като за световно.

Истината е, че построяването на АЕЦ „Токодой“ в Козлодуй удължи живота на комунизма и го доведе до началото на строеж на новата централа в Белене, чието построяване спря поради рухването на системата на бездарието – комунизма. Ако го нямаше „евтиния“ ядрен ток, „икономиката“ на цоца щеше много по-рано да сдаде багажа. Безхаберието на държавата бе опорочило съзнанието и на т. нар. народ – никой не жалеше токо, включваха се електроуреди на поразия, лампи-мампи светеха навсякъде…. „Че колко пък гори една крушка!“ – казваха хорицата и си стояха в кухнята, а осветителни тела грееха из целия апартамент. (Тук, разбира се, трябва да припомним и режима на тока през 1984-1985 г., когато червените цървули изнасяха ток за валута, а народонаселението зъзнеше и се смееше на вица за дискотека „България“… Но АЕЦ-а осигуряваше чиста валута на държавата…)

Помня, че бях написал нещо във в. „АНТИ“ по този въпрос още през 1997 г.: как освобождаването на цената на електрическия ток ще дисциплинира поне малко гражданите и селяните и ще принуди „промишлеността“ и да пести, и да търси други източници на енергия.

И когато се заговори за затварянето на 3. и 4. блок в „Токодой“, нямах съмнения, че това е нужно. Защото не може една изостанала цоц страна да поддържа енергоемка „промишленост“ (включително предприятия като „Електрометал“ – София, в които стомана се лееше с електричество на принципа на волтовата дъга!), докато хората по света се чудят как да пестят ток и влагат толкова много средства, интелект и труд в изнамирането на енергоспестяващи технологии или на алтернативни източници! А в бедна България токът течеше като вода, а не бавно и тържествено, както смяташе Тато…

За тази статия малцина ме поздравиха, ясно защо. Хора с консуматорска нагласа, свикнали да щракат копчета и бутони, без да се замислят (докато не им се бръкне в джоба, обаче!), колкото щеш. (Вярно е, че сега се отиде в другата крайност – ЕРП-ата се оказаха същински кожодери, но това е друг стадион.)

В този ред на мисли не е случайна спекулацията на комунистите с „евтиния“ ядрен ток,

Р. Овч.

която се внушава на народо катадневно; той още пази спомените си за сметките от 2-3 лева срещу включени за световното първенство по хабене на електроенергия уреди, което печелеше винаги на нула… И порочният кръг да се завърти отново.

Така че ако искаме да ставаме европейски граждани, задължително трябва да се опълчим срещу строежи на нови атомни централи или блокове, докато не ни дойде акъл – и индивидуален, и държавен – за повече пестеливост и алтернативност.

16 януари 2013 2 Коментара

2 Коментара за “За тока и порока”

  1. Nadezhda коментира на 16 януари 2013 :

    Мисля си, че съм от съзнателно и убедено участващите във всички избори досега. В този референдум, обаче, не мога да направя избор. Бих гласувала, ако въобще гласувам с „не“, защото не съм убедена, че в малка БГ трябва да се развива ядрената енергетика.
    По-скоро обаче, не ми се гласува дори с „не“ по-простата причина, че се усещам манипулирана в своето невежество, че нямам собствено мнение по този въпрос и че тези хора, които слушах преди време да говорят по тв компетентно, просто в момента си мълчат или никой не им дава думата.
    Не съм и от симпатизантите на новата политическа формация, която ни призовава да не участваме в референдума.
    Какво да правя, питам себе си и не очаквам никакъв отговор

    Надежда Александрова

  2. Славимир Генчев коментира на 16 януари 2013 :

    И двете тези просто са сбъркани, но умишлено. И двете са зло – няма как да се избере по-малката злина. С резултатите може да се спекулира всячески.
    Но ако има масовост и твърдо „не“, ще им е по-трудно.

Вашият коментар: