Славимир Генчев

Карикатура: Иван Кутузов

При реалния комунизъм властта, елиминирала стария национален елит, взела на обществото и хората всичко и оставила им две-три неща „свещени и неприкосновени“, реално играеше ролята на „добра“ майка и „строг, но справедлив“ баща: тя „даваше“ образование,“пускаше“ банани, „строеше“ жилища, „възпитаваше“ естетически, обещаваше светло бъдеще и прочие благинки „в името на народа“…

И човеко й благодареше на сека крачка, дека е още жув!

При последвалия „капитализъм“, който няма нищо общо с еволюционно сложилата се реална пазарна икономика от англосаксонски тип, властта, представлавяща по същество политическо-мафиотска структура, съставена от партийни кадри, ДС-пишман шпиони и спортисти с големи разноски, сграбчила здраво всички механизми и лостове на „прехода“, днес също така „дава“: слободия, вкючително и на словото,  и някоя и друга демократична на мирис и цвят благинка като „дребен бизнес“, „свободна инициатива“, „икономическа“ предприемчивост, „равен“ старт“ и т.н.

И масовият човек днес хем се чувства свободен до чалгизиране и изважда на шумен показ цялата си, скривана поради страх през комунизма пълна простотия на селски или градски лумпен от комунистически вид, хем е притиснат от суровите правила на битпазарната икономика на дирижирания преход. Затова, когато на сцената се появявят „бизнесМентите“ с парите, той е готов да им целува ръка, защото те се превръщат в благодетели, предприемачи, масони и всякакви други фасони; мутрите и техните благодетели или служители (зависи от мястото им в строго охраняваната йерархия) застрояват с бетон, алуминий и стъкло като невиждали (дълбоко в душите си те си остават лумпениат) моря и планини, откриват от кумова срама и за парлама някое и друго предприятие за поминък на населението, но интересите им са основно в „леките“ и бързодоходни жанрове на „бизнеса“, тъй като по природа и манталитет са мързеливци и готованци; и политиците им обаче, и мутрагените им поддържат на високо равнище главния си „бизнес“ – секс, наркотици и чалга. (В употреба влизат, разбира се, и мъните от стария комунистически външен дълг, който плащаме ние, и париците от еврофондовете, тъй като главно техни „фирми“ ги потребяват „успешно“.)
Но понеже и те са много маймуни на клона, често се спречкват помежду си, както всички виждаме и знаем. Понякога обаче те оставят пушкалата и използват като аргументи или маши едни срещу други я европейските моритонгови доклади и становища, я общественото мнение у нас, я непрекъснато зараждащото се и все още неродено „гражданско общество“, „зелените“, „сините“, „недоволните“, чиито подбуди може и да са подплатени с граждански нерв и патос, но нерядко просто биват употребявани. Заради нуждата от поминък хората „по места“ вече не се интересуват кой точно стои зад апетитните и скъпи проекти, защото в тях те виждат бъдеще, работа и хляб, докато „идеалистите“ се оказват в ролята на „лошите“, които искат да им го вземат от устата.
Най-нелепото (и трудно разпознаващо се) обаче е това, щото „против“ напоследък са … дори червените, изпаднали в „странна“ амнезия относно общия си партиен произход с мутрафонията и чалгажийството – политическо, икономическо и музикално; те, които имат общ партийно-генетичен произход с олигархията, в един момент с пяна на уста започват да плюят по … мутрите. И забележителното е това, че или не виждат, или се правят, че не виждат, общия си генезис. (Но комай добре разбират, та затова се ограничават с ругатни само по адрес на мутрите, превръщайки последните в събирателен образ на злото, но без партийно-политически оттенък – все едно мутрите са паднали от Марс, а не от Маркс.)

Затова в протестите днес нерядко вземат връх левичарството и анархо-синдикализмът. Което изглежда никак не е случайно. Спомнете си протестите на едни студенти-спортисти по повод гребната им база на Черноморието. Най-безсрамно на хората там им бяха отнети имотите. Никой не си задава въпроса защо мутроолигархията и политическият й чадър всячески подкрепят спорта! Никой сякаш не забелязва, че Националната спортна академия (за разлика от други висши учебни заведения) няма финансови проблеми, че спортистите и техните федерации и ръководства не протестират срещу нищо, особено срещу хвалебствията по адрес на Иван Славков, да речем, или срещу АЕЦ „Белене“ и енергийната ни зависимост от Русия, изобщо срещу всичко, поради което всъщност сме на този хал. Отговорът е много прост: спортът съставлява костната система на мафията, а определени клубове и спортове са нейните неприкосновени перачници. И там никой не смее да пипне по-надълбоко. А мнозина от мутроидите са бивши спортисти, които – нищо странно – са и сред първите поклонници на чалгата, която също се радва на голяма почит… Но не само в мутросредите, а и сред широките народни маси, което изобщо не ме учудва.

Ете това е, нане Вуте, картинката. Или поне част от нея, но за други детайли и елементи ти сам би могъл се досетиш. Но ти само се чешеш по врато и се чудиш кво толкоз е станало. И се оплакваш, че те боли, и все не разбираш кой точно те бие.