Начало » Б. Поезия » Висоцки връх

Ваше Височество, Владимир Висоцки,
седемдесет и пет
днеска навършвате Вие задочно,
че Ви не стигна късмет.

В страшната вълча съветска система
с нейния срам и абсурд
Вие създадохте друга вселена
и я населихте с бунт.

С бунт срещу всичко, което пречупва
и унизява човек,
и го извадихте с гняв от черупката,
и му предложихте лек.

Вашият Хамлет не беше по Шекспир
мнително раздвоен;
беше по Вашему, с главно „Б“ Беше -
както сте Вие за мен.

Двойника в себе си сдържахте буден,
без да добива превес;
не угодихте ни нему, ни другиму,
за да живеете днес.

Беше Ви скрила в съвкупност от клюки
злата партийна уста,
за да Ви смъкне до своята скучна,
правилна суета.

Днеска Ви слуша и тя с преклонение
като редовен клакьор,
криейки своето забавление
в някой разкъсан акорд.

Нищо и нека! Това е да стъпиш
пръв на Висоцкия връх,
а – за да смогнат да стигнат и смъртните -
да им оставиш и дъх.

Ваше Височество, Владимир Висоцки,
седемдесет и пет
стигнахте Вие – и вече безсрочно,
че ни споходи късмет.

25 януари 2013 Коментари

Вашият коментар: