Свързваме името на Васил Станилов с един от флагманите на свободното демократично слово в България след 1989 г. – в. „АНТИ“ (по-късно „Про и Анти“) – седмичник на българската антикомунистическа демократична общност и трибуна на стотици талантливи пера на журналисти, писатели и поети, вестник, в който главен герой бе истината за комунистическата система и за многострадалния български преход, където и моята скромна персона публикува десетки журналистически и публицистични материали, фейлетони и рецензии.
Но издаването на вестника е само една малка част от неуморната будителска деятелност на писателя, хумориста и общественика Васил Станилов и за мен е чест, че принадлежа към големия Васил-Станиловски кръг сътрудници и приятели.
Наистина е великолепна идеята творческият път на Васил да бъде представен чрез пожълтелите от времето театрални афиши и плакати, където неговото име фигурира като автор на пиеси, либрета, хумористични и сатирични текстове, постановки….


В отделни витрини гостите на тържеството можеха да добият представа и за богатото книжовно дело на Станилов като автор и издател на десетки книги и сборници, видели бял свят благодарение на неговата „Работилница за книжнина“.
Тържеството бе водено от актьора Вели Чаушев и телевизионната водеща Александра Гюзелева, а за музикалния фон се грижеше дуото „Чушкомек“ (sic!). Проф. Боряна Христова – директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, приветства юбиляря от името на домакините.
Присъстваха стотици приятели и почитатели на Васил Станилов, който с дейността си с право се превърна в един от символите на неравната битка с комунизма и неговото наследство, що и до днес задушава България и й пречи да си поеме свободно дъх.



Тържествената вечер имаше и втора част, през която бе представена последната книга на писателя – „80 епиграми“ (изд. „ФАМА“, худ. на корицата Александър Сертев, илюстрации Любомир Михайлов, шаржове Б. Димовски, Д. Донев, Ч. Николов и Сл. Митев),  включваща творби, писани от 60-те години на 20. век, та до днес. За книгата говориха писателят Христо Троански и доайенът на българската демокрация, общественикът Дянко Марков.
Проф. Христова изрази несъгласие с една от епиграмите на Васил, в която авторът твърди, че всичко е лъжа. „Тази богата изложба, показваща пътя на твореца в изкуството, и стотиците присъстващи на тържеството почитатели и приятели, са абсолютна истина“, изтъкна г-жа Христова.
Вели Чаушев от своя страна заяви, че зад всеки от показаните плакати стоят много талант и труд, както и вечно надничащи зад рамото на твореца цивилни изкуствоведи; по този повод ще вметна, че в една от епиграмите си Васил казва, че онези, които някога горяха книги (образно казано, разбира се, но и буквално понякога), днес усилено пишат книги…. И ги издават в твърде луксозен вид, независимо дали са публицистика или „пуезия“….Да не говорим за продължаващото им пагубно присъствие във всички обществени сфери, включително и в изкуството, където на висок глас критикуват престъпността, чалгата, бедността, духовната и икономическата криза, неграмотността и прочие недъзи на „демокрацията“, забравяйки по най-невинен начин пряката връзка на тези днешни явления с основната им първопричина – просташкия комунизъм и неговите наставници.
А, както се вижда и от афишите, често уволняваният и преследван заради критиките си срещу режима Васил Станилов е кръстосвал надлъж и нашир отечеството любезно, за да бъде държан по-далеч от столицата на комунизма.


31 януари 2013 Коментари

Вашият коментар: