След молебена, отслужен пред параклиса в градинката пред Националния дворец на културата, Денят за почит към жертвите на комунизма бе отбелязан и с мълчалив протест пред паметника на съветската армия, който продължава грозно да стърчи в центъра на европейската столица София, извисявайки се по-високо дори от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
За мен лично няма по-подходящо място от ПСА, защото така съвсем ясно се разкрива връзката между натрапения от съветската армия у нас комунизъм и престъпленията, извършени под прякото ръководство на московския касапин Сталин от комунистическата власт у нас след 9 септември 1944 г.
Както пише в спомените си писателят Константин Константинов, шепата шумкари и комунисти нищо не биха могли да сторят на България без помощта на въоръжената до зъби червена армия…
Това би трябвало да го знаят и децата, но както се вижда, в България силите на Злото и на Петата колона упорито пречат на тези прости истини да достигнат до масовото съзнание, та най-подир целокупното население (без, разбира се, активно ангажираните в предателската защита на съветските и на комунистическите символи въобще) да направи простата връзка между днешния си хал и съветската окупация от 1944 г. И тогава няма да търси под вола теле и ще знае като го боли, кой го бие, а не да обвинява безадресно демокрацията, американците и баба си Гюрга.
ПСА е издигнат в такъв гигантски мащаб по заповед на Вълко Червенков (нали няма нищо странно в името на един хищен по вълчи проливач на българска кръв?), за да ознаменува окончателната победа на „народната“ власт над „бандитите“-горяни.
А горянското движение е първата по рода си в завладените от червената армия източноевропейски страни въоръжена народна съпротива. То възниква като реакция срещу репресиите, предприети от комунистите, и срещу „мероприятията на народната власт“, главното от които е насилствената колективизация. Само това престъпление да беше, пак е чудовищно.
През 1932 г. правителството на Народния блок приема Закон за 50 декара неотчуждаема земя на всяко селско семейство. Защото, както казва тогавашният премиер Никола Мушанов, „собствеността на българския селянин върху земята е крепостта на българската демокрация. ( Никола Мушанов е убит от криминален затворник в Дирекцията на „народната“ милиция през 1951 г.)
За да няма крепост селянинът (а това значи – народът), комунистът му взема най-святото – земята, която той е обработвал с толкова любов и радост векове наред, дори и през мрачните години на турското робство.
Но има ли нещо свято за комуниста? Той иска всички да останат като работника – с две голи ръце, – та да им дава: хляб и вода, образование и жилище, банани и мандарини, ток и парно, че и ядрена електроенергия даже…
Няма защо да изброявам всички комунистически престъпления – насилственото коопериране е достатъчно. То обезлюди селата на България, то отчужди българина от земята и от селския труд, та селянин стана обидна дума, а цървул – синоним на простащина.
И когато този цървул се сдоби с власт и стана тежък сталински ботуш, тогава започна началото на края за свободна и демократична България.
Ето това символизира ПСА и само народ без достойнство може да търпи позорящия го надпис: „На съветската армия освободителка от признателния български народ“.
Срамота бе, джанъм!
2 февруари 2013
Коментари
