Славимир Генчев

След сборника „Гласовете на прехода: Либералите“, публикувана през 2011 г., книгата „Гласовете на прехода: Десните“ продължава поредицата на Института за съвременни дигитални архиви с разговори с ключови български политици от периода след 1989 г. Този път думата е дадена на
представители на българската десница, които във времето на т. нар. преход са били партньори на фондация „Конрад Аденауер”: СДС, Демократическата партия, ДСБ и Партията на свободните демократи. Ролята на десните партии за промените след 1989 г. е от изключително значение. В началото на прехода СДС мобилизира забележителна подкрепа от обществото и се превръща в основен фактор за демократизирането на страната. В книгата (осъществена в периода 2010-2011 г.) са интервюирани 24-ма политици. Сред тях са някои от най-емблематичните фигури на десницата като Петър Стоянов, Филип Димитров, Иван Костов , Надежда Нейнски, Стефан Софиянски, Стоян Райчевски, Златка Русева и др. Съставители на книгата, съдържаща 676 страници, са Мартин Иванов и Орлин Спасов. Постепенно поредицата ще обхване целия политически спектър, за да допълни от първо лице картината на прехода през гледните точки на основните участници в него.
Д-р Марко Арнд – ръководител на бюрото на Фондация „Конрад Аденауер” за България,

произнесе кратко встъпително слово. Книгата бе представена от съставителите – доц. д-р Мартин Иванов – председател на Държавна агенция „Архиви“, и доц. д-р Орлин Спасов – преподавател в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, и от доц. д-р Петя Кабакчиева – ръководител на катедра „Социология” в СУ „Св. Кл. Охридски“, и доц. д-р Антоний Гълъбов – преподавател в Нов български университет.
Книгата е повече от ценна по много причини. Преди всичко тя е от типа „устна история“ и говори не със сухия език на институциите и архивите, а на живите хора, участвали в процесите; второ, тя е свидетелство от първа ръка за всички важни събития от споменатия период.

Тя е тъжна книга, както я определи г-жа Кабакчиева, и е ясно защо: заради провала (или провалянето) на десницата. Антоний Гълъбов я определи като книга за конструирането на „дясното“ след първоначалния импулс на антикомунизма (съветски тип тоталитаризъм, както нарече той комунизма, за да не се дава повод на комунистите да се смятат за жертва).
България е единствената страна от бившите социалистически държави, в които господстваше тоталитаризъм от съветски тип, в която опозицията е признала резултатите от първите демократични избори, макар че във всички случаи те са били фалшифицирани. Това са изборите за Велико народно събрание, което прие днешната конституция с всички нейни умишлено заложени подводни камъни, един от които е такова разделение на властите, при което съдебната система да бъде не само независима, но и напълно недосегаема и неконтролируема, за да служи най-добре на вече добре организираната мафия от комунисти, спортисти и служители – щатни и нещатни, на ДС. Затова е у нас не бе извършен преход от комунизъм към демокрация, а просто превръщане на политическата власт на комунистите в икономическа. Това е и основната причина България да е сред най-бедните страни в Европа, на това се дължи и невъзможността да бъде приета в НАТО и ЕС още с първите новоприети стани като Полша и Унгария. Но като се има предвид характерът на българските комунисти – най-верни на съветския съюз, най-продажни и най-примитивни, нищо за учудване няма… България въпреки формалното си членство в европейските евроатлантическите структури продължава да е в плен на антибългарските руски геополитически интереси, защитавани тук от щедро финансираните от Русия енергийни лобита – цяла мощна Пета колона от организации, фондации, издателства и други рубладжийски общности.

Съставителите са положили огромен труд, записвайки мненията на хората, участвали в процесите. Така те са хванали все още горещите следи на историята. Записаното е автентично свидетелство за времето. Противоречивите и дори противоположни мнения за хора и събития показват колко е важна ролята на субективния фактор. Сравняването между тях може да даде богат материал за изводи и констатации и ще помогне на бъдещите изследователи да се ориентират по-добре в онези събития. Адмирации заслужава и издателство „Изток-Запад“, което е поело за своя сметка част от разходите. За съжаление формираната крайна цена – 34 лева, ще ограничи доста кръга на хората, които биха искали да притежават сборника.