Чии идеи са по-живи?
Няма да се спирам подробно на неговата биография, защото любознателните има къде да прочетат повече информация. Ще припомня само, че Петко Каравелов е роден на 5 април 1843 г. в Копривщица и е по-малък брат на писателя и революционер Любен Каравелов. Завършил е Историко-филологическия факултет на Московския университет.
През 1878 г. се завръща в България заедно с руските войски, в чийто щаб работи. Бил е вицегубернатор на Видин и окръжен управител на Велико Търново. Депутат в Учредителното събрание и подпредседател на Постоянното бюро на Събранието (1879 г.) Взема дейно участие при изработването на Търновската конституция. Водач е на лявото крило на Либералната партия (1879-1883). Основател на Демократическата партия и неин председател (1896-1903). Народен представител в I (1879), II (1880-1881), IV (1884-1886) и VIII-ХІ (1894-1901) обикновено и в I (1879) Велико народно събрание. Председател на I (1879), II (1880) и IV (1884) ОНС. След установяване на режима на пълномощията (1881) емигрира последователно в Румъния, Цариград и гр. Пловдив. Гимназиален учител и кмет на Пловдив (1881-1883).
След възстановяване на конституцията се завръща в София и работи като адвокат. Дописен и редовен член на Българското книжовно дружество (1884). Като председател на Министерския съвет (1884-1886) има заслуги за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). Член на регентството (1886). В опозиция е на княз Фердинанд по време на Стамболовия режим и води борба за възстановяването на демократичните свободи. По повод на русофилските бунтове (1887) е арестуван и хвърлен в Черната джамия в София. През 1891 г. е обвинен в съучастничество в убийството на министър Христо Белчев и е осъден на 5 години затвор. През декември 1894 г. е амнистиран. Умира на 6 февруари 1903 г. в София. Погребан е в двора на църквата „Св. Седмочисленици“.
Съпруг е на Екатерина Каравелова ;тя е погребана в същия гроб) и баща на Лора (съпругата на П. К. Яворов) и на Виола (съпругата на Йосиф Хербст).
Премълчаването на Петко Каравелов, за което споменах по-горе, е всъщност премълчаване на Демократическата партия (ДП), смятана за буржоазна и поради тази причина недолюбвана от комунисти, цоциалисти и цоциалдемократи и тогава, и днес. ДП е партията, управлява (в коалиция с други демократични партии) най-успешно България през целия период до комунистическия деветосептемврийски преврат и в най-тежки за България времена. По време на на ръководени от лидери на ДП демократически правителства са обявени Съединението (1885 г.) и независимостта на България (1908 г.); премиер тогава е наследникът на П. Каравелов като лидер на ДП Александър Малинов, когото също обичат да премълчават. А Малинов изиграва важна роля и при абдикацията на цар Фердинанд директно му заявява, че трябва да абдикира в полза на сина си Борис) и отпращането му от България след края на Първата световна война. Ще припомня и един друг забравен факт: не просто симпатизант, а кооптиран член на Централното бюро на ДП е не кой да е, а великият Щастливец – Алеко Константинов; бил е и кандидат за народен представител от листата на ДП, патилата си като такъв е описал във фейлетона „По изборите в Свищов“, а и в други творби. Бай-Ганьовци, които го убиха, и бай-ганьовщината като национална и социална битност са антиподът на демократичните убеждения и поведение на демократите в България – и в миналото, и днес.
В края на войната Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на първия тоталитарен режим у нас – управлението на Стамболийски, е хвърлен в затвора (1922), заедно с други лидери на опозицията. Александър Цанков забавя с няколко месеца освобождаването му след преврата на 9 юни, защото знае, че Малинов е заклет противник на тоталитарните режими – фашитски и комунистически. След като е освободен, Малинов се включва в Демократическия сговор, но го напуска и преминава в опозиция.
Като водач на Демократическата партия Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931 г., но е свалена с преврат през 1934 г.
На 6 септември 1944 г., за да предотврати комунистическата заплаха, отново демократи и десни земеделци (както в Народния блок) начело с Константин Муравиев формират правителство, свалено от превратаджиите на 9 септември.
Най-важното, което може да се каже и за Петко Каравелов, и за Малинов, е, че са последователни демократи и принципни противници на социалистическите идеи.
Това обстоятелство най-добре показва защо не ги обичат и днес по нашенско. Трябва да се знае, че Каравелов като министър на просветното министерство уволнява 420 от общо 4528 учители в княжеството, за голяма част от които се е знаело, че са социалисти.
Каравелов е блестящ полемист и неведнъж сразява с критики срещу марксимса своите главни опоненти в парламента - Георги Кирков, Янко Сакъзов, Никола Габровски и Димитър Благоев. Той нарича Димитър Благоев „нов папа“. С убийствена ирония казва: „хора като Херберт Спенсер и Джон Стюарт Мил са живяли в една-две стаи, а били буржоа, докато някой си Енгелс, който от печалби на борсата получава един и половина милиона лева, бил идеален социалист“.
Каравелов призовава в истинските социалисти да се развива симпатия към ближните, а не вражда и кастови интереси и да „на проповядват насилие и кастова вражда“. Каравелов „не желае да помага на революция“: “Аз не вярвам на революции. Аз вярвам на постепенното подобряване на законодателството и хората“.
На 26 ноември 1902 г. в отговор на кресливо изказване на Георги Кирков Каравелов заявява безкомпромисно, че социалистите „каквито и революции да искат да правят, ако бъда на власт, ще ги задавя със сила. Ама войска било, милиция или друго може да бъде, се ще го употребя – като сила против насилие“.
Разбира се, заслугите на Каравелов (той умира през 1903 г.) са изключително големи във всички сфери на политическия и обществения живот. Но темата ми беше защо го премълчават при тържествените зари-проверки.
Неговите последователи в партията също са непримирими противници на социалистите и комунистите. Вече споменах потушаването на Войнишкото въстание през септември 1918 г. от правителството на Александър Малинов. Друг демократ – Никола Мушанов (12 октомври 1932-19 май 1934 г.), провежда особено твърда политика срещу платените агенти на Коминтерна в България заради тяхната пропаганда и организиране на работнически събрания, където сеят класова омраза и подстрекават „масите”. Някои от тях дори са обикаляли из страната, облечени с руски рубашки!
Ето какво е състоянието на гроба на Петко Каравелов днес.
Неговите днешни последователи са не само бледо копие на оригинала; срещу възстановената през 1989 г. ДП винаги е оказван огромен натиск, за да не може да се изправи на крака и за да не се реализират нейните идеи. Затова нейната роля в СДС се премълчава или изопачава, не се отчита предателската роля на Стефан Савов – народняк по политическо наследство, кой знае от какви хора и подбуди (впрочем, ясно кои, като знаем, че двама от дейците на ДП – Георги Марков и Стефан Стоянов – се оказаха агенти на ДС) го издигнаха за лидер, а той си позволи през 1994-1995 г. да извади ДП от СДС и да учреди заедно с Анастасия Мозер т. нар. Народен съюз, който се яви на местните избори през есента на 1995 г. като самостоятелен политически субект. На всичко отгоре Савов и Мозр имаха нахалството да представят коалицията си като продължител на някогашния Народен блок (1931-1934 г.), „забравяйки“, че в тази успешна и свалена с преврат (на 19 май 1934 г.) коалиция влизаха десните земеделци от БЗНС – Врабча 1, а не левите, които тясно са си сътрудничели с комунистите и са участвали в т.нар. Отечествен фронт, срещу когото ДП е била и преди, и след преврата на 9.9 1944 г. ДП е единствената партия, която не признава референдума „монархия/република“, произведен в условията на съветската окупация и при пълна липса на свобода на волеизлиянието. Политическите идеи и историческото й наследство бяха и са най-голямата заплаха за комунисти и цоциалисти от всякакъв десен и днес, затова е те направиха всичко възможно да обезличат и обезкръвят ДП. Защото тя можеше да се превърне в мощен притегателен център за най-интелигентните и културните люде в България. Но за кукловодите на прехода беше противопоказно да съществува в политическото пространство силна ДП с исторически корени; те предпочитаха на сцената на переразстройството да остане само „историческата“ партия БКП/БСП, а останалите да служат за парлама и да са нововъзникнали, водени от амбициозни и в много отношения съмнителни лидери. И сега, когато успяха в тази си козни, вече позволяват с широко сърце прожекторите да осветят и личността и делото на най-заслужилия иначе български политик и държавник – Петко Каравелов. До този момент те отдаваха дължимото на Стефан Стамболов и въпреки че той гонеше като империалист русофилите, именно днешните рубладжии, наричащи себе си русофили, а нормалните хора – русофоби) го издигнаха в култ и дори връчват орден на негово име на свои „патриоти“ като Георги Първанов и Ирина Бокова! Това обаче е твърде плосък номер и цели да акцентира върху личността на Стамболов за сметка на Петко Каравелов, като същевременно илюстрира своеволните комунистически „усвоявания“ на една или друга личност за своя употреба. Така те взеха името на Ботевия вестник за своята „Дума“, присвояват си и Левски, и Стамболов… Само Петко Каравелов обаче не могат. По една проста причина: знаят, че ако беше жив, никога нямаше да ги допусне до властта, защото ДП винаги е държала на това българите да бъдат собственици и стопани, за да не зависят от държавата. „Собствеността на българина върху земята е крепостта на българската демокрация“, е казал Никола Мушанов – последния лидер на ДП, убит от криминален престъпник в Дирекцията на милицията през 1951 г. Свещената частна собственост, която правеше българина свободен и която червените лумпени отнеха от хората след своя преврат, подпомогнат от съветския окупатор! За да може по-лесно да ги зароби. И само тяхната „идея“ да е жива!
А днес – мале-мила! Те станаха такива частници, че човек не може да не си пирпомни романите на Зола, като ги гледа какви „капиталисте“ са.
………………………….
Снимки от поклонението на гроба на Петко Каравелов на 6 февруари 2013 г. В него взеха участите председателката на Народното събрание Цецка Цачева, както и много представители на Община Копривщица, студенти, ученици, бивши и настоящи политици, граждани…
Снимките от заупокойната литургия в църквата са на колегата и приятелка Марияна Панчева от в. „Регион“ – Пирдоп:
—————————————-
Прави чест на студентите от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, че по тяхна инициатива от 2011 г. на този ден на гроба на сем. Каравелови се полагат венци. Затова и студентка от трети курс произнесе слово на гроба, затова и тук присъства юристът и преподавател Георги Близнашки, ако за някого това изглежда странно. Да, странно е, че имаше много представители на БСП.
На последната снимка са днешните стопанки от Дирекцията на музеите – Копривщица, на къща-музей „Любен Каравелов“, където се съхранява и богат материал и за именития му брат Петко Каравелов
Но това говори, че респектът към голямата личност е всеобщ, макар че точно такива като Петко Каравелов комунистите ликвидираха без съд и присъда в ,добния за тях времена…. Какво ли би казал за това поведение Алеко?
Ех, Щастливецо!





















