Повече време отделихме за Музея на македонската борба за държавност и самостоятелност. На входните билети (100 македонски денара за македонски граждани и 300 – за чужденци) освен горния наслов в кавички е написано още:
„Музеj на ВМРО и Музеj на жртвите на комунистичкиот режим“
Същото пояснение е изписано и върху фасадата на сградата, която е новопостроена (специално за целта, а не е пригодена, какъвто е случаят с нашия Национален исторически музей) и е много функционална и ефектна. Тъй като вътре снимането е строго забранено, ще се наложи да направя преразказ без картинки. Но аз и не мисля да се разпростирам надълго и нашироко, още повече на фона на кървавите сблъсъци в Скопие ден след като си тръгнахме. (Поводът е назначаването на водач на албанска паравоенна групировка, воювала срещу македонската държавна власт през 2001 г., който наскоро бе назначен за министър на вътрешните работи на Македония от Никола Груевски). Защото за днешното състояние на нещата има вина, на чието дъно лежи заровен ключът към цялата трагична истина – чудовищното и успешно намерение на международния комунизъм (решение на Коминтерна от 1924 г.), изпълнено с безрезервната помощ на българските комунистически идиоти интернационалисти.
Няма как да се подмине тази тема, другарки и другари, които и до днес служите вярно на наследницата на БКП и с подкрепата и гласа си й вдъхвате сила, здраве и живот, въпреки преклонната й възраст и въпреки че и в момента тя тласка и нашата родна страна към сериозен конфликт, инспириран от вечния наставник на вашата любима столетница – Кремъл.
Тук, в Република Македония, и най-непредубеденият турист с българско самосъзнание може да проумее в цялата й ужасна същност и пълнота жестоката истина, която днес се изразява в едно: повсеместно настъпление на албанския фактор и постоянни отстъпки на македонската държавност, като през това време панически се търсят все по-дълбоки корени на „македонскио идентитет“ на основата на все по-истерично откъсване от българските корени благодарение на първоначалния тласък, даден от Коминтерна. Тази инерция е набрала такава сила, че води Македония към пропастта. И всичко това – за да се угоди на комунистическата приумица, зародила се в болните мозъци на болшевиките…
Неотдавна се бях пошегувал, че докато си търсела историческите корени, един ден Македония се събудила член на организацията Ислямска конференция… А и това ще стане, както е тръгнало, след като толкова успешно се осъществява албанската мечта за Велика Албания.
След разглеждането на музея – за да преодолея по някакъв начин този макар и очакван шок – се пошегувах, че беседата на екскурзовода ми е допаднала много, тъй като отдавна не съм слушал лекция за тази вълнуваща и „най-романтична част част от българската история“, както се бе изразил някога президентът Петър Стоянов. (Впрочем, разглеждането на музея се извършва задължително на туристически групи, придружавани от начетени екскурзоводи.)
Експозицията започва с въстанието на Карпош
и проследява историята на държавата до днешни дни, като една от последните фигури е на първия президент на Македония след обявяването на независимостта й – Киро Глигоров, който дори не криеше, че на младини се е чувствал… българин. Тук е мястото да спомена, че основните исторически личности са представени като восъчни фигури в цял ръст – било самостоятелно, било на групи – по време на важни заседания, бойни акции, действия, прояви и други исторически събития. По стените са разположени остъклени витрини с фотоси, документи, книги, пушки, револвери, ками, лични вещи на важни личности и всичко останало, което може да се види в експозицията на един исторически музей. Има и множество картини, нарисувани от … български художници. Изложбените зали са просторни и слабо осветени, а от таваните им блещукат звезди. Трябва да се признае, че обстановката е впечатляваща и човек може да завиди на братята македонци за тази скъпа придобивка, още повече че във всички случаи става дума за българската история, независимо от това как я наричат историчарите от Скопие. Достатчно е човек да види с очите си следния парадокс: под портрета на Димитър и Константин Миладинови, съставили според екскурзовода сборник с македонски народни песин, във витрината са изложени две старопечатни оригинални книги на… български народни песни и умотворения от Македония. А точно срещу портрета на братята от Струга е седнала на стол пред масичка с книги и пособия за писане восъчната фигура на Кръсте Мисирков – един от първосъздаделите на днешната книжовна норма на езика в Македония. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5_%D0%9C%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2
Човек и чужденец да е, би трябвало да се позамисли
Но разказът на екскурзовода си върви невъзмутимо – спокойно си произнася човекот „македонски“, макар че на оригиналния документ черно на бяло е написано „бъгарски“. Същото е и с ВМРО – топонимът „одрински“ отсъства и от речта, и от съвременните текстове – съществува единствено „македонски“, „македонска“, „македонско“. А като надникнеш през стъклото на витрините, на оригиналните документи се чете: „македоно-одринска организация, „македоно-одринско опълчение“, „македоно-одринска дружина“…
Без да му мигне окото, тренираният екскурзовод ви съобщава, че Гоце Делчев е учил във Военното училище в София, сякаш това е най-естественото нещо на земята. Също така голям негов приятел и автор на първата му биография е … българският поет и войвода Пейо Яворов, като че ли това е нещо, станало напълно случайно и не по линията на очевидната „българска връзка“… По-късно Яворов се сприятелява и е доверено лице и приятел на наследника на Гоце – Тодор Александров. Защо станало така? Ами то е нещо нормално, случило се просто, някак от само себе си… А какво ще кажете за това, че Вапцаров е бил разстрелян от българските фашисти, защото бил…. комунист. (Така каза нашият гид, но в други случаи се казва, че е застрелян от българските фашисти, защото е бил… македонец.)
Но нека повторя – докато македонските граждани се чудят как да се разграничат от българските си корени и да се представят за наследници на античките македонци – албанците упорито преследавт своята цел: етническото превземане на Македония.
Само едно от вероятно стотиците минарета, които се впиват в неспокойното небе на Република Македония
(Впрочем, за да приема по-леко тази очевидна истина, си помислих, че в крайна сметка македонизмът ще спаси … българщината, колкото и да странно да звучи; но е достатъчно да сравним ситуацията в Македония с отдавна погърчените българи в Северна Гърция, с порумънчените българи в Северна Добруджа, с отдавна прогонените българи от Беломорска Тракия… Защото – стига да не стане прекалено късно – истината за българския характер на Македония и произход на македонцските гграждани ще си пробие път – и тогава България изведнъж ще се сдобие с втора държава. Знам, че това е смела мечта, защото руските и сръбските интереси са диаметрално противоположни и една чудовищна машина работи и срещу приемането на Македония в НАТО и ЕС, и срещу българската истина за Македония…). Помните ли надписа на сградата на музея? За жертвите на комунизма? А какъв е тоя комунизъм? Той се настанява по земите на Македония с помощта на югославската Титова армия, която – забележете – прогонва от там … българската фашистка армия, въпреки че тя се оттегля доброволно след окупирането на България от съветската армия, представяна и до днес превратно като освободителка. Ще си позволя да препорэчам на всички, които се интересуват от простата истина, да се сдобият с един сборник, за който съм писал ето тук:
http://slavimirgenchev.info/?p=5488
Благородната мисия и роля на България като администратор в Македония през годините 1941-1944 г. е представена на основата само и единствено на документи и доказва по неоспорим начин, че нашата страна е била и се е възприемала единствено и само като освободителка и благодетелка спрямо своята изконна територия и своите събратя. Невъзможно е тук да привеждам факти и данни по разбираеми причини.
Остъклената сграда вдясно е Музей на Холокоста и въпреки че нямахме време да го посетим, съм напълно наясно какво би могло да съдържа неговата експозиция и какъв би бил основният извод, който се натрапва там: за непростимата вина на „фашистка“ България за гибелта на еверите от териториите, администрирани от българските „фашистки“ власти. Тази антибългарска песене охотно се пее не само от антибългарските комунистически „полезни идиоти“, но и от техните колеги – червените евреи, които правят всичко възможно да петнят името на страната ни навсякъде по света и у нас, включително и в САЩ и Израел.
Какво излиза, другари и господа, от целия исторически батак? „Фашистка“ България е окупирала Македония по време на Втората световна война, но после била освободена от Титовата комунистическа армия, след което Македония (която дори не е имала статут на република в рамките на СФРЮ) дала множество жертви пред „олтара“ на комунистическиот режим!
Всъщност загинали през епохата на комунизма са единствено македонците, които не са криели българския си произход. Междувременно в България два пъти комунистическата власт провежда преброяване на населението, като жителите на Пиринския край са били насилствено принуждавани да се „самоопределят“ като македонци! Поредно чудовищно престъпление на червените безродници с ужасни последици, които наистина застрашават националната сигурност, особено днес. Но кой да чете, кой да мисли, кой да разсъждава.
Горният паметник е на героите от СБМ (на шега разчетох тази абревиатура като сръбско-български македонци), но тя всъщност означава Съюз на борците на Македония – сродна на българската абревиатура АБФК! Каква жестока историческа ирония! И едните, и другите са се „борили“ срещу … българските фашисти! Най-известният им „борец“ е известен с това, че е убил в края на българското присъствие в Македония един наш офицер заради хубавите му ботуши. Но бил признат от новите комунистически власти в Македония за „борец срещу фашизма“. Досрамяло ги е, изглежда, да се нарекат „активни борци“ като нашите безсрамници тук, чийто живот (и този на хилядите им потомци и близки) е основан единствено върху тази „борба“, довела само до окупацията на България от съветската армия и до установяването на кръвожадната комунистическа власт.
(Следва)
Забележка. Снимките с мен са на Анастасия Златилова и Дойчо Иванов.
