Алпинист

На Христо Проданов

Смъртта на главния
герой
е истинският край на филма.
Не вярвай в белия покой:
лавината
събира
сили.

Какво че някой супермен,
предъвкал стотната опасност,
ще спи
на следващия ден
четиресет и осем часа?

Ти пак ще тикаш,
плувнал в пот,
нагоре камъка фатален,
защото нямаш друг живот,
а пирамидата
е алчна.

Предвскусваш хаоса, нали?
Щом зърнат счупената догма,
наежили от яд бодли
ще плъпнат долу
скорпионите.

Надмогнал всички знамена,
ти шалчето си инфантилно
развей
над цялата земя
след истинския
край на филма.

Съвокупление

Ето ме и не съм и съм увеличено жив
Виждам и чувам
без уши и очи
Докосвам душата си с тяло
чрез твоето тяло
Доближавам с отдалечаване
Отдалечавам с доближаване
Самозван алпинист без кислородна маска
Водолаз без акваланг
Лутам се сред разбунения пейзаж
от устни и пръсти
ръце и гърди
пети и бедра
нокти и зъби
дъх и коси
Падам
с крясък от коленете ти в клисурата неутолима
Пропадам
в черния триъгълник
на косъм съм от смъртта
Припадам
пред оазиса
бедуин, пресякъл пустинята на страстта
Ти – троянска кобилка,  с която прониквам
с голи ръце в крепостта
Ти – кораб, който превземам на абордаж.
Аз – копиеметец, който се цели виком
в мишената между плът и душа.
Късам платната ти, чупя мачтите ти, сривам стените ти.
Грабя богатствата, паля палатите, тръшвам жените.
Писъкът, който се вие под мен, ме утешава.
В извора, който изпивам до дъно, вече се давя.
Само душа и Бермудски триъгълник насред плътта ти.
Хвърлил съм котва дълбоко и плувам без милост нататък.
И те пресичам със гребане
и те държа като сламка
в грохота на нощта.
Дъно не стигнах и връх не качих
все няма и няма

Душата е в повече от плътта.

Троянската война

Терсит
никога нищо не бе съчинявал:
стихотворение,
кораб,
пирамида,
статуя на жена.
Мразеше Агамемнон и цялата му компания
и им служеше злобно
на суша, море и война.
Бе заклет пацифист, но отплава за Троя.
Името му бе легион, макар и без власт.
Инак би ли го зърнал Омир след боя,
за да му даде думата
за цял час?

Терсит – неформалният лидер и говорител
на угнетения,
безимотния,
експлоатирания грък.
Той бе маса-войник, изнесъл на плещите си
богатствата на царете, а победите им във войните –
на своя лък.
Не е ли тогава Терсит творец на благата
и движеща сила в историческия процес?
Не е ли призван той,
класово-осъзнатият,
да изреже в съдбовния ден
олигархическия апендикс?

Омир – класическият слепец – не беше дорасъл
до класовия критерий,
до класовия подход.
Или само за да угоди на аристокрацията,
бе изкарал от първия комунист
идиот?

Какво от това, по дяволите и ангелите,
че се надсмя над Злобния, щом го остави жив?
Терсит надроби попарката си веднага.
Отдавна.
И е щастлив.

„Грабете награбеното!
Конфискувайте!
Кооперирайте!
Национализирайте!“

А днес слюнчи химическия молив
и спори
кое колко струва.

„Връщам ви нивите, но искам гаранция,
че няма да бъда ратай!
Връщам ви дюкяните,
къщите,
фабриките,
но ми оставете и моя пай!“

Терсит, царят на благинките, що ритнал трона…
Името му е легион.
И не е никакъв мит.
Бял кахър са кавгите
за родното място на Омир;
страхувам се, че България
е родината на Терсит.

1992 г.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=318&WorkID=11706&Level=1