Станислав Йежи Лец (на полски: Stanisław Jerzy Lec) е полски писател, преводач, юрист и филолог, от еврейски произход. Известен с находчивите си афоризми, епиграми и сентенции.
Роден е като барон Станислав Йежи де Туш–Лец, син на барон Бенон де Туш–Лец и Адела Сафрин, полско-еврейски ексцентрици, които впоследствие се обръщат към протестантизма. Преди Първата световна война семейството се преселва във Виена, където малкият Станислав получава първоначалното си образование.
Завършва право през 1933 г. в Лвовския университет, основан през 1661 г. от Ян Казимеж. Пише и публикува поезия. Счита, че поезията и политиката са неделими. През 1939 г. публикува два тома сатира. След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в Тарнополския концлагер. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци. По-късно се присъединява към Армия Людова. След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Станислав_Йежи_Лец
