Автор: Дойчо Иванов, уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов“ – Копривщица
100 години от гибелта на Стамен Панчев (1879-1913)
126 години от рождението на Димчо Дебелянов (1887-1916)
СТАМЕН ПАНЧЕВ – ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Една епоха – двама поети. Една и съща съдба – две стихотворения
Стамен Панчев, роден в Орхание (Ботевград от 1934 г.), виден учител и общественик, музикант, литератор и краевед, заминава на фронта през септември 1912 г., в началото на Балканската война. По-късно частта му участва в сраженията на Одринския фронт, дислоцирана е в северната част на Галиполския полуостров, по фронтовата линия Ялос-Епиватос край Мраморно море. Запасният подпоручик, командир на взвод от 12-та рота, на 3-та дружина от 38-ми пехотен полк, оцелява подир две ранявания. Но третото на 17 март е фатално – две рани от шрапнел в корема, една в дясната ръка. Умира на 23 март 1913 г. във фронтовата болница в село Кадъкьой след 6-дневни страшни мъки. Бойните позиции на българските войски са обстрелвани от английски военен кораб. (Каква ирония: подпоручик Димчо Дебелянов загива също от английски куршум на южния фронт, край Струма…) Погребан е същия ден на най-голямата височина между селата Кадъкьой и Елбасан, край гръцките гробища. Очевидци разказват, че и днес гробовете и паметниците на българските войни са в добро състояние. Макар да са в Турция и нашите войни да са воювали срещу турски войски… Тук с горчивина и покруса си спомняме българските военни гробища в Гърция, Македония, Сърбия – запустели или отдавна унищожени… Преди пет години Цветан Северски публикува една чудесна статия за Стамен Панчев във в. „Земя“. Там бяха поместени няколко негови стихотворения и за пореден път ми направи впечатление сюжетът: войник заспива във фронтовия окоп; сънува завръщане у дома и среща с близките; а на сутринта загива в боя. Този сюжет е еднакъв в Стамен-Панчевото “Войнишки сън“ и в Димчовото „Сънят на героя“. Първото е писано на фронта, другото – в казармата в Самоков. Професионалните литератори сигурно отдавна са забелязали близостта и даже тъждествеността на този (а и на други сюжети) в произведения на творци от нашата и световната литература, даже от различни епохи, може би има и изследвания на тази тема. Разбира се, в случая впечатлява не просто сходният сюжет. А и съдбите, характерите, ако щете, тихият, романтичен патриотизъм и жертвоготовност, предаността на род и отечество, на семейство и синовен дълг…
Стамен Панчев
ВОЙНИШКИ СЪН
Тъмна нощ покри полето бойно
и прекъсна почнатия бой.
Мяркаше се в мрака безпокойно
сянката на някой часовой.
Бях уморен, но ме сън не хвана,
гледах как мъжди далеч огън.
Спящия до мен внезапно стана
и разказа, развълнуван, сън:
-Братко, на добро ли е, на зло ли –
дрямнал-незадрямал, в тоя час
аз забравих днешните неволи
и се в сънища отнесох аз.
Сън сънувам – връщам се дома си.
Спи градецът в слънчевия ден,
само птичка нейде се огласи;
в цвят овошки свеждат се над мен.
В тясна, прашна уличка, където
всеки камък зная, аз вървях,
трепна ми болезнено сърцето,
своя скътан дом кога видях.
Влязох в двора, кучето позна ме,
лайна и опашка завърте
и показа се тогаз жена ми
на ръцете с малкото дете.
Щом видя ме, тя уста отвори,
но задавена захълца с глас
и докато ми проговори,
трепнах и събудих се тогаз.
Млъкна той, съня си кат разказа.
Чух след време, че захърка пак.
Месец се през облаци показа
кат видение в среднощний мрак.
Буден бях, доде изгря зорница,
и в зори започна страшний бой.
Клетий – в сън видял жена, дечица,
в утринния бой загина той…
Димчо Дебелянов
СЪНЯТ НА ГЕРОЯ
Врагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле.
И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова:
– Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв –
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.
Ако загинеш – загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!
Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне – но за миг откри
очи – в небето грееше денница
и сипваха се румени зари.
Тръбите пак тревога затръбиха…
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой…
Портретът на Дебелянов е дело на художника Георги Белстойнев 
Паметникът на Стамен Панчев в Ботевград Надгробният паметник на Димчо Дебелянов в Копривщица. Скулптор проф. Иван Лазаров П. П. Преди няколко години чух за идеята тленните останки на Стамен Панчев да бъдат пренесени и препогребани в Ботевград. Както това правят за Димчо негови приятели и почитатели през 1931 г., пренасяйки тленните му останки от Демир Хисар (днес Сидирокастро) - Гърция, в родната Копривщица. Какво става с това хубаво намерение?… ДОЙЧО ИВАНОВ Уредник на къща музей „Димчо Дебелянов“ – Копривщица Тел.: 088/635 35 19; 088/ 568 24 91; 07184/ 20-77 E-mail: doicho54@abv.bg
Имах честта да съм сред хората, които опитаха да върнат костите на Стамен Панчев в родния му (ни град). Беше по време на управлението на НДСВ и поради някакви обстоятелства имах известни възможности. Ролята ми е незначителна – просто като връзка между ботевградската управа и Външно министерство, както и „лице за натиск“. Кметът Георги Георгиев вече беше свършил много неща – бяха ходили делегация в Одрин, бяха говорили и с властите, и с възможните „свидетели“, препредаващи спомени на дедите си за гроба на поета. Бяха получили уверения, че от Одрин ще имат съдействие, ако държавите се разберат. Свидетел съм, че такъв опит беше направен – не еднократен, а систематичен, с преговори на държавно равнище.
За огромно мое съжаление те не доведоха до положителен резултат. В момента не мога да си спомня мотивацията на съседите (беше преди 10 години), но това не е проблем да се възстанови. Мисля, че техните военни бяха против (както срещу идеята за пешеходен и велосипеден мост на Резвая).
Както и да е, костите са там някъде, а стихотворението е тук.
А с тези двама поети, Слави, директно влизаш в родовата ми памет. Стамен Панчев е роден на 3 км от селото на баща ми, а Димчо е убит на малко повече от родното село на родителите на мама – Ахладохори, тогава Крушево. Благодаря за това!
Бинче, не знаех за тези постъпки пред турските власти. Много похвално!!!!
По същия начин от българска страна бяха направени постъпки пред гръцките власти на мястото, където е бил погребан първоначално Димчо, да бъде поставена паметна плоча. Но вече 5-6 години оттогава (и през този период – още натиск от наша страна), но гърците дори не отговарят. Тогавашният посланик Кирил Топалов (сега съветник на президента) даже бил казал на среща с представители на Копривщица, че положителен отговор от гръцка никога няма да има. Това е гръцката политика – нищо българско да не се споменава, освен с лошо.