Начало » Б. Поезия » Ван Гог

Път с кипариси и звезди,
които разпиляват мрака.
Художнико, не се сърди,
че се разхождам там понякога.

Аз идвам от объркан свят,
останал без любов и изход,
подобен на библейски ад,
но ад, лишен от капка смисъл.

С хилядолетни рамене
той мъкне личната си гибел
в едно потрепване на нерв,
в едно потръпване на фибра.

Достатъчен е само тик
на някой нискочел управник,
за да изчезне като в трик
на Дейвид Копърфилд безславно.

Път с кипариси и звезди
без режисьор, актьори, публика.
Художнико, не се сърди,
че искам тук да се изгубя.

30 март 2013 4 Коментара

4 Коментара за “Ван Гог”

  1. Kristina Nejman коментира на 30 март 2013 :

    И неговата разходка не е била лесна…
    Трогна ме стихотворението ви.
    Спомних си стих от студентските ми години (половината на70-те), не знам автора,
    но се врЪзва по настроение с вашето.
    Ето:Не, аз не се страхувам от смЪртта.
    За ада не е нужен героизЪм.
    Защото там е мЪртва любовта
    и Луцифер не строи комунизЪм.
    Все тая меланхолия.
    Поздрави и благодарности за отворения от вас прозорец, през който
    от почти 2000 км разстояние всеки ден виждам моята
    мила, бедна страна и чувствам настроението и.

  2. Славимир Генчев коментира на 31 март 2013 :

    Куплетът е силен и правдив. За същото става дума. Не съм го чувал, а и едва ли тогава би могло такъв куплет да добие популярност, освен под сурдинка. Добре, че днес има интерент и може да се общува без цензура. Защото медиите няма да провявят интерес към подобни неща.
    Хубав ден!
    Христос воскресе!

  3. Malina коментира на 27 август 2015 :

    Страхотно стихотворение!!!

  4. Славимир коментира на 27 август 2015 :

    Благодаря!

Вашият коментар: