Път с кипариси и звезди,
които разпиляват мрака.
Художнико, не се сърди,
че се разхождам там понякога.
Аз идвам от объркан свят,
останал без любов и изход,
подобен на библейски ад,
но ад, лишен от капка смисъл.
С хилядолетни рамене
той мъкне личната си гибел
в едно потрепване на нерв,
в едно потръпване на фибра.
Достатъчен е само тик
на някой нискочел управник,
за да изчезне като в трик
на Дейвид Копърфилд безславно.
Път с кипариси и звезди
без режисьор, актьори, публика.
Художнико, не се сърди,
че искам тук да се изгубя.
останал без любов и изход,
подобен на библейски ад,
но ад, лишен от капка смисъл.
той мъкне личната си гибел
в едно потрепване на нерв,
в едно потръпване на фибра.
на някой нискочел управник,
за да изчезне като в трик
на Дейвид Копърфилд безславно.
без режисьор, актьори, публика.
Художнико, не се сърди,
че искам тук да се изгубя.
И неговата разходка не е била лесна…
Трогна ме стихотворението ви.
Спомних си стих от студентските ми години (половината на70-те), не знам автора,
но се врЪзва по настроение с вашето.
Ето:Не, аз не се страхувам от смЪртта.
За ада не е нужен героизЪм.
Защото там е мЪртва любовта
и Луцифер не строи комунизЪм.
Все тая меланхолия.
Поздрави и благодарности за отворения от вас прозорец, през който
от почти 2000 км разстояние всеки ден виждам моята
мила, бедна страна и чувствам настроението и.
Куплетът е силен и правдив. За същото става дума. Не съм го чувал, а и едва ли тогава би могло такъв куплет да добие популярност, освен под сурдинка. Добре, че днес има интерент и може да се общува без цензура. Защото медиите няма да провявят интерес към подобни неща.
Хубав ден!
Христос воскресе!
Страхотно стихотворение!!!
Благодаря!