Снимка: Елена Чумпова
В краткото си и стегнато, но много съдържателно слово, произнесено в Копривщица на 2 май т.г. по време на тържествата по повод 137-годишнината от избухването на Априлското въстание, служебният премиер на България Марин Райков каза няколко съвсем неслужебни неща, за разлика от най-“редовните“ български министър-председатели, които произнасяха твърде дежурни словца.
Тъй като присъствах на тържествата и слушах, а после 2-3 дни нямах възможност да се информирам от нашенските медии, днес потърсих тук-там как, аджеба, са отразили събитието они.
И …. не открих голяма част от онова, което се съдържаше в речта на премиера. Освен едно: „Независимо от междуособиците и калта на политическите интриги, у нас има нещо твърдо, което гарантира, че България ще пребъде. Да си повярваме и потърсим героите, които могат да ни водят достойно. Всеки, който проповядва това, че историята и политическата свобода се диктуват от волята и поведението на значимите в международната политика, трябва да се върне към усилията на Българския революционен централен комитет.“
Хубаво – тези слова са и верни, и ведри, и оптимистимни, и патриотични, и освен това съвсем директно призовават да не се оправдаваме непрекъснато, че сме зависими от една или друга „велика“ сила, защото това намирисва на обикновен нихилизъм, който ходи повече по държавниците, отколкото по народонаселението.
Но Марин Райков се подкрепи с цитат от Апостола: „Който ни освободи, той ще ни пороби.“ Макар да не е доказано, че подобна сентенция е излязла изпод перото на Васил Левски, тя отговоря напълно на неговите разбирания и възгледи и не е чудно, че се рапространява като крилата фраза днес. Защото ние добре знаем кой ни е „освобождавал“, и то два пъти, от което сме пострадали много повече, отколкото когато и да било в своята история…
Но служебният премиер Райков се облегна точно на тази мисъл на Левски, за да аргументира следващата си теза: че за разлика от други балкански народи, българското национално-освободително движение нито е инспирирано, нито е подпомогано отвън и откогато и да било.
Освено това всички български въстания (а те не са едно и две) са възниквали вътре в българската народна общност и са бивали спонтанни, включително и национално-освободителната борба в Македония, която е продължение на национално-освободителната борба на българите срещу турския поробител по цялата етническа територия на България. При тези въстания българският народ също не е бил подпомаган от никого, независимо че хиляди българи са се сражавали за свободата на своите балкански съседи, когато те са въставали.
Тези думи не са изречени случайно, както и Марин Райков не е случаен човек. Значи може би има политици и държавници, които смятат, че можем да се освободим от някои твърде тежки за България зависимости.
