Славимир Генчев

България днес прилича на многовековно дърво, оплетено до върха от лиани-удушвачи, които изпиват жизнените му сокове.
Накрая тя ще рухне, но ще повлече със себе си и пипалата на вкопчилия се в снагата й октопод – рожбата ехиднина на кръвосмесителната връзка между комунисти, ченгета и спортисти, които днес си показаха  бицепсите на поклонението на един от тях. Защото лупмен-капиталистът – син и внук на ратая безимотник, завистник и обикновен цървул, няма насита; девизът му е: „След мен и потоп“.
Алчността им на „модерни“ (по-скоро модни, защото това е просто една нова, поредна мода за тях – вечните подражатели и крадци на чужди имоти, идеи, съдби) леви капиталисти, бизнесмени, политици и дори евродеятели (но като пета колона на съработодателите си от Москва!) наистина е невъобразима за нормалните човешки възприятия.
Вижте ги само как са се накачулили около трапезата и късат, дърпат, теглят, влачат, носят, мъкнат! Че кога ли, завалиите, са мечтали за такива автомобили, такива апартаменти и вили, такива капиталистически „екстри“, срещу които дедите и бащите им навремето са издигнали лениновия лозунг „Мир на колибите, война на дворците!“?
И то за какво? За да съсипят една чудесна държава и един чудесен народ, оцелял 1300 години и на робства, и на свобода. Оцелял и при най-чудовищното сред тях – комунистическото, чиито последствия се чувстват едва днес с такава страшна сила.
Комунистическият бацил зарази целия народ. Принуждавайки го зорлем да прелива от пусто в празно, „строейки“ социализЪма, след като му кооперира земята (раждала петорно повече продукция от всичките ТКЗС-та накуп) и го прогони от селото, за да го пролетаризира и подчини, комунистите бавно и полека го отучиха от градивен труд, с какъвто са го знаели по цял свят, превърнаха го в хитрец, тарикат, мошеник, претопиха го еднородно население.
Работническа класа, трудово селячество и народна интелигенция – тези три кита на социалистическото общество смазаха под тежестта си нормалната българска държавност и унищожиха всички исторически ценности, градени векове наред и способствали за неговото оцеляване и в най-трудните му времена.
„Изградиха“ безсмислена (по СИВ) социндустрия и промишленост с неконкурентна продукция, за чиято енергоемкост бе необходим „евтин“ атомен ток и която днес може да служи само за скрап, от който отново печелят техните червени мафиотски фирми.
„Елитен“ соцспорт, който хрантутеше яки селски момци, за да печелят медали и да доказват „превъзходството на социалистическия начин на живот“, вместо да се развива истинско физическо възпитание на подрастващите …
„Художествена“ самодейност, която да служи за единствен отдушник в сивото комунистическо ежедневие.
Мощна комунистическа партия, ленински комсомол, димитровска пионерска организация, за да бъдат „обхванати“ от заразата всички и всичко.
Репресивни органи, които да следят всяко движение на мисълта и да убиват още в зародиш всеки „вражески“ помисъл.
……………………………………………………………………………………

Не е нужно (а вероятно е и невъзможно)  да се изброят всички комунистически престъпления, някои от които хвърлят достатъчно прах в очите на „населението“ (дошло на мястото на някогашния горд и непреклонен народ), та и до днес то с носталгия въздиша по ония „славни“ години на пълнене на кацата без дъно, когато комунистите крадяха на поразия, но оставяха и населението да крадне, за да не е капо.

Всеки има представа
за какво служат бузите:
българин не въстава,
защото е гузен.

Важното е, че днес, превърнали някогашните си разнообразни звена и структури в мощна мафиотска организация, проникнала в цялата държава, в цялото общество, в цялата „пазарна“ икономика, днес тези скъпооблечени лумпени, представящи се за политически, икономически и бизнес елит, продължават да държат в безбройните си пипала това, което е останало от държавата и нейното население, като се протягат относително успешно -но пак така алчно, по комунистически – към европейските фондове, защото тукашните ресурси вече са на изчерпване.
Те днес погребаха един от „своите“ – истинска еманация на комунистическата система, и с това показаха колко много (всъщност – всичко) дължат на комунизма.

За идеали не надигайте глас,
че няма кой да ви слуша.
Когато цървули дойдат на власт,
те се превръщат в ботуши.

Затова така яростно държат на него, на кагебистка Русия, на Осама, Кадафи, Кастро, Ким Чен Ир… Затова все плюят по САЩ и по Европата (макар и умерено, възползвайки се хитро от проблемите, каквито съществуват във всяка демокрация).
Затова плачат с крокодилски сълзи, а очичките им шарят – къде и какво да заграбят утре.
И хич не им пука, че като загине държавата, ще загинат и те.
Защото никога не са виждали по-надалече от своя ненаситен джоб.
А населението ги търпи, защото отдавна вече не е храбро и защото те не са паднали от Марс, а от Маркс, и имат кръвна, генетична връзка с населението, колкото и да им се иска да не им личи. Затова и те, и населението празнуват Ден на храбростта, гледат „гордо“ освещаване на бойни знамена и шумни гергьовски паради (ако ги има), а накрая наблягат на агнешкото, което, разбира се, не струва 5 (пет) лева.
Колкото и да струва в левове обаче, то всъщност е още по-скъпо. Ще платим цената му тогава, когато изчезнем от лицето на земята.