Община Чавдар e едно населено място – с. Чавдар, с територия 70 797 дка. Селото се намира в Софийска област в Златишко-Пирдопската котловина със средна надморска височина 570 метра, като на север граничи със Стара планина, а на юг навлиза в Средна гора. Разположено е на 3 км. южно от Главен път I-6 (София – Бургас), осигуряващ пряк достъп до столицата и други региони. Община Чавдар е една от най-малките общини в България. Землището на с. Чавдар е 69 500 дка, от които 50 850 дка са горски фонд.
Празникът на общината се провежда на първата събота след Великден в местността “Света Петка”.
За параклиса „Св. Петка“ повече информация има тук: http://parasol.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/06/01/paraklisyt-quot-sv-petka-quot-krai-selo-chavdar.342468
Особено почитан от гражданите на селото е Гергьовден, който се празнува всяка година на параклиса “Свети Георги”, разположен на североизток от селото.
http://parasol.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/09/gergiovden-v-selo-chavdar.541831
Село Чавдар е наследник на най-старото население, откривано от учените в Средногорието, доказателство за което са археологическите разкопки на селищната могила край р. Тополница, показали, че организиран живот тук е имало още преди 7000 години. Проучването на неолитната култура “Чавдар” започва през май 1968 г., и с едногодишно прекъсване, завършва през 1980 г. под ръководството на праисториците от Археологическия институт и музей проф. Георги Георгиев и ст. н. с. Кънчо Кънчев. Открита е изключително ценна рисувана керамика, която по-късно е предоставена на специалисти за проучване. В работата върху селищната могила, която по същество в праисторическите времена е представлявала поселение върху наколни жилища край реката, се включват археолози от Великобритания и с тяхно учатие е извършено стратиграфско сондиране на терена, което от своя страна доказва съществуването на седем културни пласта.
Според някои историци през Средновековието в местността “Кьой дере” е съществувало българско селище под името Марково, за което пише в известното Добрейшево евангелие от XIII-ти век. Първите писмени сведения за днешното село Чавдар датират от 1430 година в османски регистър на тимари, зеамети и хасове от Никополския санджак. Записано е под името Коланлар (производно от мн. ч. на турската дума колан – “кон”, т. е. място с много коне, конско пасище), с 29 данъкоплатци – юруци.
Името си Коланларе селото носи до 1899 г., когато при управлението на кабинета на Либералната партия населението му приема то да се казва Радославово, на името на водача на партията – д-р Васил Радославов, който през годините заема различни политически постове, включително и този на министър-председател. Легендата разказва, че когато Радославов е посетил селото, поседнал край река Тополница и почуквайки с бастунче по речните камъни, възкликнал : “Ако има рай на Земята – това е България, ако има рай в България – той се намира тук”.
ПЕСЕН – ПРОСЛАВА ЗА с. РАДОСЛАВОВО – ПИРДОПСКО
Ако пожелаете
райски кът да видите,
в село Радославово
трябва да отидете!
Новият им паметник
шепне бойни спомени.
Нийде радославчани
В бой не са поломени!
То е малко бисерче
в нашето Средногорие,
бог обича селото
щедър е отгоре му!
Село Радославово
има старо минало,
в славното възстание
свет и там е гинало!
Селото е приказка
чудна, неизказана,
всяка радославчанка
с хубост е белязана!
Много радославчани
пушките са хванали,
на Бенковски с четата
Смело са възстанали!
Здрави и напети са
радославчаните,
сякаш стройни явори
расли из Балканите.
Село Радославово
днес работи здравата,
затова в България
то си има славата!
Цял ден огнедишащо
радва им се слънцето,
праща ги из нивите
дето никне зрънцето.
Сочат го за примери
тъй да са и другите,
славят го навсякъде
тачат му заслугите!
Ех, че песни хубави
всички пеят в селото,
сякаш Радославово
песничка е целото!
Борис Маковски
1943 г.
………………………….
На 05.02.1946 г. Радославово е преименувано на Чавдар, което име носи и до днес. С указ на президента № 250 от 15.08.1991 г. село Чавдар става самостоятелна община.
http://chavdar.eu/?page_id=50
Ремонтира се църквата в селото и се преустроява дворът й. Камбанарията ще бъде издигната с още няколко метра.
Една от най-старите сгради в селото е църквата “Св. Архангел Михаил”, построена през 1883 г. от майстор Никола Смоленов от с. Смолско, благодарение на доброволни помощи и дарения, подобно на читалището. Дърворезбите са изработени от самоковски еснафи в годината на построяването, а иконостасът е дело на майстор Филип Зограф от Копривщица. Интересни са стенописите и иконите, изрисувани от дядо Йото Зографа (Иван Неделев) от с. Макоцево, които също са в духа на самоковската школа.
Снимки из центъра на селото:
Една снимка на Община Чавдар отпреди няколко години, когато столетното дърво-великан все още красеше центъра на селото, но се наложи да бъде отсечено.
Към нашата къща…
Извън селото…
……………………….
„Казаните“:
Браво, Слави! Както си тръгнал, можеш да напишеш, ако още не е сторено, историята на селището. Красиво е! Богато е с природна красота, виждам има и история. Успех
Благодаря, Мариянка! Но след Иван Иванов няма нужда – той е написал великолепна история.
Сега има и второ, допълнено и преработено издание!