Славимир Генчев

17 август, събота, 14 часа

Благодарение на усилията на всички служители от Дирекцията на музеите – Копривщица, ангажирани по един или друг начин с празниците, участниците и гостите – „местни“ и „вънкашни“ – почти не си дават сметка, че всичко случващо се е плод на най-“обикновена“, но доста сложна организация. Затова първите зрители, които пристигат, се радват не на кърви, както писа поетът, а просто могат да си изберат къде да седнат или застанат, за да слушат и гледат поредната проява от програмата.

Ето как изглежда Димчовият музей в този момент….

На снимката горе: Зорница Родионова, проф. Йосиф Родионов, Дойчо Иванов, Марин Кадиев и Георги Киров

В страницата „Чат-пат“ https://www.facebook.com/groups/334527243257670/?fref=ts попаднах на кратък, емоционален и съдържателен отзвук на панагюрката, живееща  София, Мария Бегова (както обикновено през последните години, панагюрската група творци и Димчо-Дебелянови почитатели редовно са част от присъствието и емоцията на празниците и не са никакви чат-патци, ами са много последователни), от което ви предлагам малък откъс:

„Беше хубаво, беше вълнуващо, беше вдъхновяващо, зареждащо, прераждащо… Пропуснахме концерта в петък вечер, но в събота и неделя не можеше да не сме там . От няколко години чатпатци традиционно участват в Димчовите поетични празници в Копривщица, които тази година се провеждат за 10 пореден път. Поклонение пред гроба на поета, където слово произнесе поетът Славимир Генчев, носител на Димчовата награда за 2012 и бивш уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов“. Топло, искрено и с обич, както всъщност трябва да се говори за говори за поета. Защото само така е възможно истински да се осмислят както неговата изключителна съдба, така и високата му личност и безсмъртните стихове… Жалко, че пред гроба на поета бяхме шепа хора… Малко по-късно обаче в препълнения двор на Дебеляновия дом, оживял до безсмъртие в „Да се завърнеш в бащината къща“, се състоя и истинският празник на поезията на Дебелянов. Неговите стихове прозвучаха в изпълнение на актьора Георги Гайтанников, а вечният дух на неговата поезия оживя в стиховете на Димчовите поети – Георги Киров, Ивайло Диманов, Славимир Генчев, Маргарита Петкова, Атанас Капралов, Камелия Кондова, Найден Найденов, Николай Милчев, Никола Караджов и др. , е все ще съм пропуснала някого… Всички получиха юбилейна грамота, цвете и много аплодисменти…“

Към думите на Мария мога да добавя още няколко момента за „протокола“, така да се каже.

По традиция същинската част от Димчовите празници - Поетичната вечер,  бе открита от Искра Шипева – директор на Дирекцията на музеите, и от Дойчо Иванов -  уредник на къща-музей „Димчо Дебелянов“. Прозвуча рециталът „Димчо Дебелянов – прокълнатият низвергнат“ от Георги Киров – един по-различен поглед върху живота, съдбата и поезията на Дебелянов. Тази трактовка е повече плод на въображението на г-н Киров и със сигурост може да се оспори, като същевременно изглежда напълно правдоподобна и реалистична и в духа на Димчовата поезия.

Както и г-жа Бегова пише, последваха изпълнения на лауреати на Димчовата награда и на други поети, включително Екатерина Антова от Копривщица. Литературният критик Марин Кадиев пристъпи към най-отговорната и важна част от вечерта – обявяването на номинираните за тазгодишната награда поети, а именно:  Анжела Димчева, Йордан Атанасов, Николай Милчев и Недялко Йорданов, които той представи като творци. Дойчо Иванов обяви членовете на журито и името на новия лауреат – Недялко Йорданов.
След награждаването Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян изнесоха половинчасов концерт от авторски песни.

(Следва)