Славимир Генчев

САМОЦЕЛ

Късно е да се чудя
подраних ли и с колко.
Вече съм твърде буден,
за да приспивам болки.

Казвам, което правя.
Правя, което върша.
Ако ми искат, давам.
Взимам, защото връщам.

Следвам посока само
ако и тя ме следва
и не развявам знаме,
без да съм го отгледал.

Липсва ми нюх за кръшкане
и за полезна орбита,
но не залагам същност,
за да спечеля форма.

Като ранено бедствие
в близките сто години
искам да съм причината
на собственото си следствие.