Проф. Лазаров с пластиката си „Те победиха“ (1913 г.), включена в общата художествена изложба през 1914 г. Биволът – това свещено за българския селянин търпеливо и работно добиче, което също като него... Повече
Начало » Публикации от категория Б. Поезия (Страница 14)
На моряците Защо е тъй само морето? Безшумно. Няма глас на гларус и на момиче, за което вълните шепнат, че е вярно. То може би си е отишло. Две стъпки към морето водят, които не говорят нищо, макар... Повече
Търсим мярка за всички неща и между дух и плът - граница. Можем ли да постигнем целта без загуба на състояние? Ако всичко върви по план, значи не е наред нещо. Дали изригването на вулкан е обективна... Повече
След толкоз мнимо пролята кръв почвам да проумявам: не е важно дали си пръв, важно е да оставаш. Не, развръзката не е краят. Не бленувай за сляп покой, че без време ще се познаеш в полу- жителния... Повече
Казват, че не всеки ден е Великден. Но аз те обичам и всеки ден, и всяка нощ, и през всички мигове, които не зависят от мен. Две сетива са ми много понякога, понякога са ми малко и шест, за да обхвана... Повече
Потънало в април селце сред тишина от птичи трели. Невидимото му сърце тупти със Страстната неделя. Не го подминаха Векът и модните материали, но не успяха да сломят бодливия му нрав изцяло. Пак... Повече
И сто пъти да се повтори една лъжа, тя става стократна неистина само. Но на мен за излъганите не ми е жал: те на свой ред другите ще измамят. Здравият смисъл всъщност е сит корем, който не вижда, не... Повече
Щом виждаш и двете страни на медала, щом крачиш по острия ръб на нещата, ако паднеш, ще те открият не по тялото, а по белега във стената. Смешни са, жалки са сантименталните излияния. Всеки знае... Повече
Трябва да се лъже непрекъснато. Истината е една, а безброй – измамените, по рождение призвани да доказват, че са нещо повече от себе си. (Не толкова от другите). Трябва да се лъже непрекъснато. Денем... Повече
В началото на 20. век в тази къща живял на квартира писателят Георги Райчев - или Гюро, както го наричали приятелите му и събратя по перо Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Константи Константинов,... Повече
Ето я сцената, на която по навик играем с жар. Кога изпадането от играта е като падането на Икар? Виждам, че има множество начини да си придадем вид. Между паплач, палач и палячо разликата е някой... Повече
http://www.foto.bg/data/500/medium/PICT0481.JPG Драма Отидох край реката, за да видя как кошничарите извиват пръчките. Щом не работят тайно като мидите, си казах аз, и мен ще ме научат. Водата стъпваше неумолимо по камъните,... Повече
На Христо Фотев Поетът няма пари за билет. Той пешком прекосява живота. И се вози на номер пет, но не тролейбус, а водка. Тя го взема на свойте криле като деус екс махина; диша и с дробове, и с хриле той... Повече
Несправедлив е животът, това го знам. Но се чудя, без да съм мнителен: ако гладният си е виновен сам, дали е невинен ситият? Цял живот се блъскам над разни граници като разпнат на колело: любов и... Повече
Дъждовна улица в Бургас и кафене с протрита шапка. Бездомен старогръцки глас от козирката бавно капе. Знам: улицата свършва с бряг, край който не минават кораби, но „Старата гемия“ пак е пълна... Повече
